Стив Бери - Шифърът на Джеферсън

Дъските направиха още няколко оборота. Лицето на жертвата стана мораво. Едната очна ябълка изскочи. От дупката рукна кръв. Стягането продължи, но вече по-бавно. Ремъците бяха опънати до скъсване.

Бащата на Хейл му беше разказвал за това жестоко наказание с всички детайли. Последните секунди бяха най-ужасните. Изскачането на очите от орбитите бе сигнал, че черепът скоро щеше да се пръсне. Но за нещастие на този човек неговият се оказа изключително здрав. Най-лошото на това наказание се криеше в простия факт, че понякога жертвите оставаха живи.

Изскочи и другото око. Плисна още кръв.

Хейл бавно се насочи към средата на площада. Тялото на затворника беше застинало. Главата му стоеше изправена единствено благодарение на кожените каиши. Нокс вдигна ръка и въртенето беше прекратено.

Просто трябва да знаете, че предателите в безценната ви компания са двама.

Защо ми казваш това?

Защото се надявам на малко милосърдие в смъртния си час.

Тези думи, изречени преди броени минути, останаха дълбоко загнездени в съзнанието му.

Двама предатели в безценната ви компания.

Имаше всички основания да повярва на тези думи. Човекът го беше обвинил, че не се интересува от манталитета на своите подчинени, но на практика не беше така. Той проявяваше дълбоко разбиране към проблемите на екипажа. За миг остана неподвижен, втренчил поглед в окървавеното лице. После извади пистолета си, насочи го в главата на жертвата и натисна спусъка.

– Присъдата е изпълнена – обяви на висок глас той. – Свободни сте.

Мъжете бавно започнаха да се разпръсват.

– Изхвърлете трупа в морето – заповяда той, обръщайки се към Нокс. – А после ела у дома. Трябва да поговорим.

Касиопея включи на пета и хондата полетя по шосе 250. Умишлено се отклониха от междущатска магистрала 64 и поеха по второстепенните пътища, надявайки се да избегнат евентуалните блокади в съседните области. Но преценката на Малоун беше точна. Хората, които бяха организирали задържането му, вече нямаше да разчитат на чужда помощ и щяха да действат по свой начин. Пръстите му леко притиснаха корема ѝ.

– Отбий и спри ей там – извика в ухото ѝ той.

Касиопея се подчини и насочи мотоциклета към буренясалия паркинг на някакъв изоставен ресторант.

– Засега не се виждат преследвачи – рече той, след като стъпи на асфалта. – Въпреки това трябва отново да се свържем с Едуин Дейвис, и то незабавно.

Касиопея извади джиесема си и набра номера. Дейвис вдигна на второто позвъняване, а тя включи на високоговорител. Първия си разговор проведоха малко преди да започне разузнавателната си мисия във фоайето на хотела.

– Радвам се, че успяхте да се измъкнете – рече той. – Надявам се, че пораженията в хотела не са много тежки.

– Хотелът е застрахован – обади се Котън.

– Мъртвецът в опожарената кола пред института "Гарвър" е доктор Гари Вокио – осведоми ги Дейвис. – Тялото е идентифицирано, колата също е негова.

После разказа сбито за действията на ФБР и ЦРУ на територията на института. Електрозахранването и телефоните били умишлено прекъснати, входното фоайе било тотално унищожено, а на два от етажите имало многобройни следи от куршуми.

– Големият шеф е недоволен, защото има нови жертви – заключи той.

– Ние сме тръгнали за Монтичело – осведоми го Котън.

– Изтрил си кода от сървъра, без да подозираш, че си го унищожил окончателно – добави Дейвис. – Вокио не си е направил труда да го запази на друго място. Въпросният файл е съдържал всичките му бележки и получените резултати.

– Слава богу, че ние разполагаме с него – обади се Касиопея.

– Но трябва да разберем и кой друг е успял да се добере до съкровището.

– Ще ни трябва достъп до колелото – каза Малоун. – В сайта пише, че то се намира в кабинета на Джеферсън, непосредствено до библиотеката и спалнята.

– Аз също тръгвам за Монтичело – добави Дейвис. – Ще ви чакам в центъра за посетители.

– Днес май сме под светлината на прожекторите, а? – подхвърли с усмивка Котън.

– Трябва час по-скоро да разрешим този проблем, а после да се заемем и с оная работа с подслушването на телефоните.

Касиопея кимна. Това наистина беше наложително.

– След четирийсет и пет минути ще бъдем там – каза на глас тя и прекъсна връзката.

– Какъв е проблемът? – изгледа я Малоун.

– Кой казва, че има проблем?

– Наречи го интуиция на близък приятел. Личи ти по лицето. Какво се е случило с Първата дама? Досега чух само кратката версия.