Стив Бери - Шифърът на Джеферсън

Много е готина, беше оценката му. Което си беше чистата истина.

– Управителят ни очаква в колата си, ей там до туристическия автобус – добави Дейвис. – Пътят нагоре е затворен за външни автомобили. Ще влезем с първата група и ще видим колелото. То се намира на приземния етаж, а в някоя от стаите над него ще можем да поговорим на спокойствие.

– Нека отиде само Котън – неочаквано каза Касиопея. – Ние с теб трябва да си поговорим.

Малоун улови особения блясък в очите ѝ и веднага разбра, че нещо я тревожи. И че предложението ѝ не подлежи на обсъждане.

– Добре – кимна Дейвис. – Ние оставаме тук.

Бат, Северна Каролина

Хейл беше готов да посрещне атаката на Болтън, но след моментно колебание противникът му свали гарда и се оттегли в дъното на стаята. Точно както можеше да се очаква от слабоволев тъпак като него. Напрежението спадна, но не се разсея.

– Президентът Даниълс със сигурност не желае личният му живот да бъде изложен на показ – обяви с равен глас той. – Досега не е имало дори намек за скандали между него и съпругата му. Цяла Америка ги смята за съвършената двойка. Представяте ли си как ще използват новината медиите и интернет? Даниълс ще влезе в историята като първия президент рогоносец. Господа, според мен ние можем и трябва да се възползваме от това.

Тримата му колеги далеч не изглеждаха убедени.

– А ти кога възнамеряваше да ни информираш? – засече го Когбърн. – Едуард е прав да се ядосва. Всички ние сме ядосани, Куентин.

– Нямаше смисъл да говорим, преди да се уверя, че в тази работа има хляб – отвърна Хейл. – Сега вече съм сигурен.

Сюркуф пристъпи към бара и си наля чаша бърбън. И на Хейл му се искаше да пийне, но се въздържа. Сега трябваше да мисли трезво.

– Ще го притиснем да свали обвиненията, но ще го направим кротко – промълви той. – Още преди месец ви предупредих, че няма смисъл да го убиваме. Тази работа ще я свършат говорящите глави от екраните и блогърите по интернет. Настоящият президент е нелюбезен към нас. Не му дължим нищо, но сега нещата ще се променят.

– Коя е жената, която държиш в килия? – попита Когбърн.

Хейл отдавна очакваше този въпрос.

– Командир на специален разузнавателен отряд към Министерството на правосъдието, известен като "Отрядът "Магелан" – отвърна той.

– Защо е затворена?

Не можеше да им каже истината.

– Заради разследванията ѝ, които представляват заплаха за нас.

– Не е ли малко закъсняла? – учуди се Болтън. – Нас вече ни скъсаха от разследвания.

– Видях я, че наблюдава екзекуцията през едно от прозорчетата – добави Когбърн.

Най-накрая някой от тези мухльовци беше обърнал внимание.

– Надявам се, че посланието е било достатъчно ясно.

– Даваш ли си сметка какво правиш, Куентин? – попита Сюркуф. – Действаш в три различни посоки. Вземането на заложници може да ни докара големи неприятности.

– По-големи от опита за убийство на президента? – вдигна вежди Хейл. – Мразя да повтарям едно и също, но никой освен нас не подозира за присъствието ѝ тук. Официално я смятат за изчезнала.

Разбира се, той пропусна да спомене Андреа Карбонел. Име, което отново му напомни за втория предател. Ако такъв действително съществуваше, той със сигурност бе осведомен за самоличността на жената в килията. Защо тогава никой не правеше опити за освобождаването на Стефани Нел? Отговорът беше очевиден и съмненията му се разсеяха.

– Може би имаш право, Куентин – обади се Сюркуф и посочи записващото устройство на масата. – Даниълс със сигурност не би желал записът да стане обществено достояние.

– Което означава, че цената на мълчанието ни е съвсем разумна – кимна Хейл. – Просто държим правителството на тази страна да спазва поетите ангажименти.

– Но има опасност Даниълс да ни прати по дяволите – отбеляза Болтън. – Както постъпи, когато ти отиде да му се молиш.

Забележката беше неприятна, но сега не беше време да ѝ обръща внимание. Трябваше да спомене и още нещо.

– Забелязахте ли някакъв пропуск в записа? – подхвърли той.

– Липсват имена – веднага отвърна Когбърн. – Кой е мъжът, завъртял главата на Първата дама?

– Точно това е най-интересното – усмихна се Хейл.

Уайът влезе в Монтичело с първата туристическа група за деня. Вече беше разбрал, че посетителите се разпределят на групи от по трийсет души с по един екскурзовод. Не пропусна да отбележи, че екскурзоводите бяха предимно възрастни хора, най-вероятно доброволци, а групите влизаха в къщата приблизително през пет минути.