Стив Бери - Шифърът на Джеферсън

Малоун свърза тези обяснения с чутото от Даниълс. Въпросният Робърт Патерсън бил държавен служител и именно той предал на Андрю Джаксън шифъра на баща си. И вероятно предложил да го използват в процеса на дешифриране. А Стария орех с готовност приел, защото без него Общността никога нямало да дешифрира кода.

– През хиляда осемстотин и втора година Джеферсън се отказал да използва колелото – продължи управителят. – То се появило на бял свят чак през хиляда осемстотин и деветдесета, когато някакъв френски държавен служител проявил любопитство към него. По време на Първата световна война Америка си го прибрала обратно и го използвала активно чак до началото на Втората световна.

Излязоха от поредния завой и се отправиха към малък павиран паркинг. Един от туристическите автобуси тъкмо го напускаше, разтоварил поредната група. Главният вход на къщата се намираше на трийсетина метра по-нататък.

– Беше ми приятно – рече Малоун. – Благодарение на вас лесно се добрах до тук.

– Е, не всеки ден ми се случва да ме включат в конферентен разговор с началника на президентската канцелария и с шефа на Сикрет Сървис – усмихна се мъжът и изключи двигателя.

Малоун излезе под ярките слънчеви лъчи. Въздухът беше топъл и сух, нещо типично за късната пролет. Той се обърна и тръгна към първата къща с купол в Америка.

Внезапно зад един от прозорците блесна ослепителна светлина. Разнесоха се писъци. Нов блясък. На входа се появи някакъв човек.

– Бягайте! – изкрещя той. – Вътре има бомба!

Касиопея и Едуин Дейвис се изтеглиха към далечния край на паркинга, за да избегнат прииждащите тълпи туристи.

– Искам да науча всичко за личните ти отношения с Първата дама – започна без увъртания тя.

Лицето на Дейвис потъмня.

– Вероятно вече разбираш защо те изпратих сама на тази мисия – каза той.

Да, тя отдавна го беше разбрала.

– Когато стана ясно кого са задържали агентите на Сикрет Сървис, аз помолих президента да потърси услугите ти. Той веднага се съгласи, защото вярва безрезервно на Котън и на теб. Не е забравил какво направихте последния път за него. А аз си дадох сметка, че Полин автоматично влиза в кръга на заподозрените, защото само шепа хора знаеха предварително за планираното посещение в Ню Йорк. И взех съответните мерки за контрол на разследването срещу нея.

– Знаел си от самото начало, че информацията изтича именно от нея, така ли?

– Да. Идеята, че е споделила с някого, нямаше как да бъде пренебрегната.

– Кога започнаха отношенията ви?

Неудобството му видимо нарасна. Но нямаше как да бъде другояче. Той се беше обърнал за помощ към нея, а тя просто си вършеше работата.

– Дойдох на работа в Белия дом преди три години, когато бях назначен за младши съветник по въпросите на националната сигурност. Тогава се запознах с Полин… Тоест с Първата дама

– Не се притеснявай – погледна го съчувствено Касиопея. – Тук сме само двамата. Разкажи ми какво се случи.

– Притеснявам се и още как! – мрачно процеди той. – Бесен съм на себе си! Никога преди не съм се държал по подобен начин! Аз съм на шейсет, по дяволите! Как можах да изпадна в толкова неудобна ситуация? Нямам отговор на този въпрос

– Добре дошъл в клуба – усмихна се Касиопея. – Бил ли си женен?

Дейвис поклати глава.

– Имал съм малко връзки в живота си. Работата винаги е била на първо място за мен. Хората с проблеми търсеха помощта ми. А сега какво стана?

– Просто ми разкажи какво се случи – докосна ръката му Касиопея.

– Цял живот е била ужасно нещастна – започна той. – Което е жалко, защото е изключително добър човек. Инцидентът с дъщеря ѝ оставил незаличими рани в душата ѝ. Просто не е успяла да ги затвори Дани Даниълс също, помисли си Касиопея.

– Отдавна престана да пътува с президента – продължи Дейвис. – С много редки изключения. Официалната версия е разминаване в програмите – нещо, което често се случва. Срещах се с нея именно когато Даниълс отсъстваше от Белия дом. Веднага добавям, че в тези срещи нямаше нищо неприлично. Просто обядвахме или вечеряхме заедно. И си говорехме. Тя обича да чете, предимно любовни романи. Малцина знаят това. Снабдява я Шърли. – На лицето му се мярна нещо като усмивка. – Това ѝ доставя радост, но не заради секса. Привлича я щастливият край. Повечето подобни романи завършват с хепиенд и именно това ѝ харесва.

Дейвис постепенно се отпускаше и разкриваше душата си. Бе мълчал прекалено дълго.