Стив Бери - Шифърът на Джеферсън

Озова се в малко помещение отвъд източния портал, което екскурзоводът нарече "входно фоайе". Пред очите му се разкри голямо помещение на две нива, което действително приличаше на музей – каквото е било намерението на Джеферсън. То беше запълнено с карти, ловни трофеи, скулптури, картини и антики. Горният етаж се виждаше през балкон с осмоъгълна форма с парапет от тъмен махагон. Вниманието на посетителите беше насочено към прочутия стенен часовник с двоен циферблат на Джеферсън, който показваше както времето, така и деня от седмицата. Топузите му приличаха на оръдейни гюлета и стигаха чак до приземието през специално пробити дупки в пода. Уайът демонстрира привиден интерес към две платна на стари майстори, окачени над бюстовете на Волтер, Тюрго и Александър Хамилтън, за да прецени обстановката.

Групата бавно се отправи към съседната всекидневна. Тук преди години беше живяла Марта, дъщерята на Джеферсън, заедно със семейството си. Уайът изостана от групата, която се насочи към следващото помещение. Направи му впечатление, че екскурзоводът изчаква всички да се прехвърлят там, а после затваря вратата. Вероятно за да не пречат на следващата група.

– Това е Светая светих на Джеферсън – тържествено обяви екскурзоводът. – Място за пълно уединение.

Уайът огледа библиотеката. Високи лавици покриваха голяма част от стените. По времето на Джеферсън срещу тях били струпани чамови сандъци, облицовани отвътре със станиол. В тях били подредени книгите – най-отдолу онези с голям формат, а върху тях и останалите. Общият им брой надхвърлял 6700. По-късно всички били продадени на държавата и се превърнали в основа на Библиотеката на Конгреса, след като англичаните опожарили сградата на Конгреса през 1814 г. През високите френски прозорци се излизаше на верандата, свързана с голяма оранжерия.

Това, което интересуваше Уайът, се намираше в дъното.

Така нареченият "кабинет" с извити прозорци във формата на пресечен осмоъгълник.

Очите му се спряха на голямо писалище, въртящ се стол с кожена тапицерия, астрономически часовник. Там беше и прочутият полиграф на Джеферсън, който създавал копия на документите едновременно с тяхното отпечатване. Под един от прозорците имаше голяма чертожна маса. Колелото с шифъра беше поставено на странична масичка, отрупана с различни инструменти. Дължината му не надминаваше четирийсет и пет сантиметра, а дървените дискове с диаметър 12-13 сантиметра бяха скрити под стъклен капак. Екскурзоводът започна да разказва как всяка сутрин и вечер Джеферсън се затварял в кабинета, заобиколен от книги и научна апаратура. Четял, водел кореспонденция. Тук имали достъп само най-близките му хора. Постепенно на Уайът му стана ясно, че всичко, което беше прочел за остъклени врати, откритост и отсъствие на тайнственост, е било просто илюзия. Фактически в тази къща бе имало безброй уединени кътчета – най-вече тук, в южното крило. Които щяха да му бъдат от полза.

Обиколката продължи към спалнята на Джеферсън – помещение с висок поне шест метра таван с голяма остъклена капандура. Нишата с леглото го свързваше директно с кабинета. Следващата зала бе голям салон, разположен в центъра на приземния етаж. Прозорците му гледаха към задния двор и западния портал. Екскурзоводът спокойно изчака всички от групата да влязат, после затвори вратата. Множество маслени портрети покриваха кремавите стени. На високите прозорци имаше тъмночервени завеси. Мебелите бяха английски, френски и американски.

Уайът бръкна в джоба си, напипа заслепяващата граната и измъкна щифта, докато екскурзоводът обясняваше подробно историята на портретите по стените и уважението, което Джеферсън изпитвал към творчеството на Джон Лок, Исак Нютон и Франсис Бейкън. Уайът се наведе и търкулна гранатата по излъскания под. Едно, две, три.

Той затвори очи. В стаята блесна ослепителна светлина, последвана от кълба задушлив дим.

Той вече беше готов с втората изненада. Издърпа запалката и я хвърли на пода, а после бутна вратата на спалнята и бързо я затвори след себе си.

Седнал до управителя на имението, Малоун пътуваше по тесния път с две платна, изпълнен с остри завои. Трафикът беше еднопосочен, само нагоре. Пътят заобикаляше къщата на върха, а после поемаше отново надолу към центъра за посетители, минавайки непосредствено покрай гроба на Джеферсън.

– Имахме късмет да си върнем колелото – каза управителят. – След смъртта на Джеферсън почти всичките му лични вещи били продадени на търг, за да се покрият дълговете му. За щастие колелото било купено от Робърт Патерсън, син на един от най-близките приятели на президента. То имало сантиментална стойност за него, защото баща му помагал на Джеферсън да го направят. Старият Патерсън и президентът били запалени по кодове и шифри.