Стив Бери - Шифърът на Джеферсън

Това беше вярно. Тя съкрати нещата максимално, пропускайки последната част от разговора си с Шърли Кейзър.

Първата дама има любовник, нали?

Не съвсем, но нещо подобно.

– Мисля как можем да се възползваме от подслушването на онези телефони – изрече на глас тя. – Може би именно това ще ни помогне да компрометираме Хейл.

– Но има и още нещо, нали? – хвана ръката ѝ той. – Нещо, което не ми казваш. Добре, няма проблем. И аз понякога го правя. Но ако ти трябва помощ, не се колебай да се обърнеш към мен. Става ли?

Това отношение решително ѝ харесваше. Той не се опитваше да се налага, а се държеше като партньор, загрижен за сигурността ѝ. Освен това имаше голяма вероятност да се възползва от предложението му. Но в момента проблемът ѝ беше друг.

Бат, Северна Каролина

8:30 ч. Сутринта

Нокс беше сериозно разтревожен. Непосредствено преди екзекуцията Куентин Хейл беше разговарял с осъдения насаме и сега го викаше на разговор без никакви обяснения. Трупът вече пътуваше към брега и не след дълго щеше да изчезне в гълфстрийма с тежести на краката. Може би беше признал на Хейл, че е отговорен за проваленото убийство, но не и за планираното покушение. Но защо би му повярвал Хейл? Освен това дори и да имаше подозрения, нищо не ги насочваше към Нокс. С изключение на факта, че той беше един от четиримата, запознати с всички подробности, а другите трима бяха капитани. Вярно е, че поне десетина души бяха работили по изработката на оръжията, но никой от тях нямаше представа за какво щяха да бъдат използвани. Дали и те бяха заподозрени? Може би, но на много по-ниско ниво.

Той влезе в дома на Хейл и се насочи към кабинета. Безпокойството му нарасна в мига, в който видя, че там са се събрали всички капитани.

– Идваш навреме – кимна Хейл. – Тъкмо щях да предложа малко музика.

След тези думи домакинът пристъпи към цифровото записващо устройство на масата и натисна бутона за възпроизвеждане.

– Ти знаеш, че отдавна имам проблеми с брака, Шърли.

– Но си Първата дама на тази страна! Не можеш да се разведеш!

– След година и половина ще мога.

– Чуваш ли се какво говориш, Полин? Сериозно ли го мислиш?

– През цялото време. Дани е на висок пост почти през цялото време на брака ни. Именно това ни помагаше да не мислим за проблемите помежду ни. Но след двайсет месеца кариерата му приключва. Оставаме само двамата, няма какво да ни разсейва. Не мисля, че ще мога да издържа повече.

– Мислиш си за онова нещо, нали?

– А ти сякаш говориш за нещо мръсно.

– Но това пречи на добрата ти преценка.

– Нищо подобно. Дори обратното – прочиства съзнанието ми. За пръв път от години насам виждам ясно какво става. Мисля, чувствам…

– Той знае ли за какво говорим в момента?

– Да, аз му казах.

Хейл изключи записа, помълча за момент, после подхвърли:

– По всичко личи, че Първата дама на Съединените щати си има любовник.

– Как се сдоби с този запис? – попита Сюркуф.

– Преди година създадох една връзка. Чрез нея се надявах да стигна до полезна за нас информация. – Хейл замълча за момент. – Така и стана.

Нокс беше извършил необходимите проучвания и беше открил, че Шърли Кейзър е близка приятелка с Полин Даниълс. За щастие Кейзър се оказа приятна и привлекателна жена, която на всичко отгоре беше и свободна. Бе уредено уж случайно запознанство, а после тя и Хейл бързо се бяха сближили. Нокс и Хейл изобщо не подозираха за дълбоко разстроения брак на Даниълс и новината им дойде като неочакван бонус.

– Защо не ни каза с какво се занимаваш? – попита Когбърн.

– Отговорът е лесен, Чарлс – обади се Болтън. – Искал е да се прояви като спасител и всички да му бъдем задължени.

Което не е много далеч от истината, помисли си Нокс.

– Ти непрекъснато ни укоряваш, че действаме самостоятелно, но и сам вършиш същото! – мрачно рече Болтън.

– С тази разлика, че аз действам внимателно и прикрито, а вие го правите открито, и то по безкрайно глупав начин!

Болтън се втурна към него със стиснати юмруци. Ръката на Хейл изчезна под сакото и се върна обратно с пистолета, с който беше прекратил мъките на осъдения затворник. Болтън се закова на място. Когбърн и Сюркуф мълчаха. Нокс беше доволен. Капитаните отново се спречкаха. А това означаваше, че са забравили за него. Всичко това потвърждаваше правилността на решението му да работи с НРА. Тези мъже нямаше да оцелеят в бурята, която ги очакваше. Пречеха им конфликтните характери, егото и откритото нежелание да си сътрудничат.