Стив Бери - Шифърът на Джеферсън

– Не знаем дали това е тяхна работа – поклати глава Дейвис. – А и не разполагаме с нищо срещу Карбонел. Тя просто ще отрече обвиненията и ще се изсмее. Четиримата членове на Общността са уважавани бизнесмени с чисто съдебно досие. Ако ги обвиним в пиратство, те ще се обърнат към медиите и тогава ни очаква истински кошмар.

– На кого му пука? – вдигна вежди Малоун.

– На нас – отвърна Даниълс. – На нас трябва да ни пука.

Горчивината в думите му се долови съвсем ясно.

Но в съзнанието на Малоун изплува друга, далеч по-тревожна мисъл.

Четири дни. Цели четири дни.

– Но тогава кой ми е изпратил имейл онзи ден? – попита той. – И кой ми е оставил бележката в хотела?

Бат, Северна Каролина

Хейл чакаше решението на тримата си партньори, които отлично разбираха какво означава вдигането на флага. В славното минало пиратите и каперите определено държали на своята репутация. Въпреки че насилието било неразделна част от живота им, те предпочитали да получат плячката си без бой. Защото битката струвала скъпо. Наранявания и смърт, щети на кораба и най-вече на плячката. Ненужната битка увеличавала оперативните разходи и неизбежно намалявала печалбата. На всичкото отгоре голяма част от моряците дори не умеели да плуват. Вследствие на всичко това се родил един далеч по-добър начин за постигане на успех.

Вдигане на флага. Разкриване на самоличността и намеренията. Ако противникът се предаде, животът му ще бъде пощаден. В противен случай екипажът ще бъде избит до последния човек. И системата работела.

Пиратите се радвали на позорна слава. Жестокостта на Джордж Лоутър, Бартоломю Робъртс и Едуард Лоу била легендарна. В повечето случаи само гледката на "Веселия Роджър" се оказвала напълно достатъчна. В мига, в който зървали плющящия на вятъра флаг, търговците вече знаели какво ги чака. Или се предавали, или умирали.

– Бившите ни приятели от разузнавателната общност трябва да си дават сметка, че не бива да ни подценяват – заяви Хейл.

– Те знаят, че стрелбата по Даниълс е наше дело – въздъхна Когбърн. – Боцманът вече докладва за това. НРА е попречила на успешния завършек на операцията.

– Което повдига цял куп тревожни въпроси – кимна Хейл. – Най-важният от тях е какво се е променило? Защо последният ни съюзник се обръща срещу нас?

– Това означава само неприятности – отвърна Болтън.

– Къде е грешката, Едуард? Може би в поредното неправилно решение?

Нямаше начин да не го жегне. Фамилиите Хейл и Болтън никога не се бяха разбирали добре.

– Ти се мислиш за много хитър и разчиташ единствено на парите и влиянието си – отвърна Болтън. – Но сега и те не могат да ни спасят, нали?

– В момента се държа като лош домакин – пренебрегна обидата Хейл. – Някой да иска питие?

– Не ти искаме питиетата – отвърна Болтън. – Искаме резултати.

– Които щяха да бъдат постигнати чрез убийството на президента, така ли?

– А ти как би постъпил на наше място? – премина в настъпление Болтън. – Може би пак ще отидеш да се молиш в Белия дом?

Никога вече. Не би могъл отново да преживее унижението да преговаря с началника на канцеларията, след като му беше отказана лична среща с президента. А телефонното обаждане от Дейвис седмица по-късно беше още по-унизително.

– Правителството на САЩ не може да толерира нарушаването на законите от ваша страна – обяви той.

– Такава е работата на всички капери – възрази Хейл. – Нападаме и ограбваме врага с благословията на правителството.

– Това е било валидно преди двеста години.

– Нищо не се е променило. Заплахата продължава да съществува, дори днес е по-голяма от преди. А ние подкрепяме държавата, както сме го правили винаги. Всички усилия на Общността са насочени към унищожаването на врага. Нима ще ни преследвате заради тях?

– Наясно съм с проблемите ви – отвърна Дейвис.

– Значи сте наясно и с дилемата ни.

– Единственото, което знам, е, че на разузнавателната общност ѝ дойде до гуша от вас. Действията ви в Дубай изправиха региона на ръба на кризата.

– Действията ни бяха насочени към объркването на врага, както винаги. Атакуваме слабите му места където и както можем.

– Те не са наши врагове.

– По този въпрос можем да поспорим.

– Мистър Хейл, ако ви бяхме оставили да доведете тази страна до банкрут, последиците от този акт щяха да бъдат крайно негативни за цялостната политика на Съединените щати в Близкия изток. Загубата на ключов партньор в региона щеше да има опустошителни последици. Там и бездруго нямаме кой знае колко приятели. Създаването на нови контакти щеше да ни отнеме десетилетия. Вашите действия там бяха непродуктивни и противоречаха на логиката и здравия разум.