Стив Бери - Шифърът на Джеферсън

Жената влезе в хола, продължавайки да държи пистолета насочен в гърдите му. Свободната ѝ ръка изчезна в джоба на джинсите и се появи обратно с телефон. Натисна бутона за бързо набиране и обяви:

– Нашият пират се появи.

Положението ставаше все по-лошо. Дистанцията помежду им беше поне три метра – достатъчно голяма, за да реагира, без да бъде прострелян. Едва сега забеляза, че оръжието ѝ е снабдено със заглушител. Явно НРА не искаше да се вдига шум. От това би могъл да извлече някаква полза. Трябваше да направи нещо, и то бързо, тъй като нямаше представа колко далече е повиканата помощ. Жената захвърли телефона.

– Лаптопът – изсъска тя. – Сложи го на леглото.

Нокс кимна и направи крачка натам, после рязко се завъртя и запрати компютъра право в лицето ѝ. Тя отскочи встрани, но добре премереният му ритник успя да избие пистолета от ръката ѝ. Без да губи нито секунда, жената се нахвърли срещу него. Десният му юмрук потъна в лицето ѝ. Тялото ѝ отлетя назад и падна върху леглото. Зашеметена от удара, тя машинално вдигна ръка към окървавения си нос.

Той се наведе и вдигна пистолета от килима. Взе една възглавница и пристъпи към леглото. Опря дулото в главата ѝ, подложи възглавницата зад тила ѝ и натисна спусъка. Жената застина.

Той захвърли възглавницата и се изправи.

Мисли!

Беше докосвал само лаптопа, кабела на адаптора и топката на вратата.

Вдигна компютъра от пода. Беше паднал върху едно от тапицираните кресла и изглеждаше наред. Реши да запази оръжието. Грабна една кърпа от банята, отвори външната врата и внимателно избърса топката от двете страни. После пъхна кърпата в джоба си и тръгна към асансьорите.

Зави зад ъгъла в мига, в който отдолу долетя скърцането на спирачки.

В коридора се появиха двама гладко избръснати млади мъже. Явно те бяха подкреплението. Нокс небрежно се плъзна покрай тях, без дори да ги погледне. В рамките на минута-две щяха да открият трупа и да организират преследването. Той не се тревожеше точно от тези двамата, проблем представляваха другите, които щяха да бъдат алармирани по радиостанцията.

– Хей! – екна вик зад гърба му.

Той се обърна. Двамата мъже тичаха към него. По дяволите! Дясната му ръка потъна в джоба и измъкна пистолета. Пръстът му обгърна спусъка.

Ню Йорк

Уайът скочи от противопожарната стълба на тротоара, събра си нещата и бързо се отдалечи. Бе решил да извърви пеша няколкото преки до източния край на Сентръл Парк, а после да вземе такси. По тихата вътрешна уличка с дървета от двете страни почти нямаше автомобилен трафик, но в замяна на това всички места за паркиране бяха заети. Нощта бързо настъпваше, студена като настроението, което го бе обзело. Никак не обичаше да го използват или манипулират. Както бе постъпила с него Андреа Карбонел. Тази жена беше сериозен проблем.

Опитен разузнавач от кариерата, тя се беше издигнала до ръководител на службата, и то през най-трудните години за НРА. Тогавашните му отношения с нея бяха напълно нормални – най-често свързани с изпълнението на епизодични и добре платени задачи. Никога не бяха имали проблеми извън обичайните. Какво бе различното сега?

На практика това не го интересуваше, но любопитството го глождеше. Просто от оперативна гледна точка.

Стигна до първата пряка и понечи да мине от другата страна, но в същия момент спря, зърнал познато лице, надничащо от сваленото задно стъкло на черна лимузина, спряла до тротоара на петнайсетина метра от него.

– Четирийсет и две минути, въпреки че аз ти дадох четирийсет и пет – подвикна Андреа Карбонел. – Какво направи с тях?

– Ще им трябва доктор – навъсено отговори Уайът.

– Хайде, влизай – усмихна се тя. – Осигурила съм ти превоз.

– Първо ме уволняваш, а после ми изпращаш двойка идиоти – процеди той. – Прибирам се у дома!

– И в двата случая прибързах – отвърна тя.

Любопитството му нарасна. Затова прие предложението ѝ, въпреки че беше неразумно. Стъпи на уличното платно и се насочи към лимузината, която потегли в мига, в който той се настани на седалката.

– Открихме Скот Парът мъртъв на една пейка в Сентръл Парк – осведоми го Карбонел. – Бих казала, че пиратите са твърде предвидими.

Уайът беше работил с Парът в продължение на цял месец. Именно той беше връзката на НРА с Общността и неговият източник на информация. Разбира се, той не бе информирал за това нито НРА, нито ЦРУ. Не им влизаше в работата.

– Очаквах Клифърд Нокс да предприеме нещо подобно – добави Карбонел. – Беше длъжен да го направи.