Стив Бери - Шифърът на Джеферсън

– Вярвате ли, че Общността се е опитала да ви убие? – обади се Касиопея.

– Не знам.

Малоун обаче беше по-загрижен за съдбата на Стефани.

– Не можем да стоим със скръстени ръце – въздъхна той.

– Нямам такива намерения – увери го Даниълс.

– На ваше подчинение са хиляди агенти, използвайте ги!

– Президентът вече спомена, че това не е толкова лесно – намеси се Дейвис. – ЦРУ и още няколко разузнавателни централи настояват да се потърси съдебна отговорност от Общността, докато НРА се опитва да я спаси. Ние от своя страна възнамеряваме да закрием НРА и други петдесетина излишни правоохранителни агенции още през следващата финансова година.

– Карбонел знае ли това?

– О, да – кимна Даниълс.

– Привличането на вниманието към Общността само ще ескалира проблема – поясни Дейвис. – Те търсят публична изява и дори ни хвърлят въдици в тази посока.

– Тук трябва да пипаме много внимателно, Котън – поклати глава Даниълс. – Повярвай ми. Мнозина представители на нашето разузнаване приличат на наперени петли, които се бият за надмощие. В крайна сметка това води до гибелта на всички, без да стане ясно кой е победителят.

Малоун имаше личен опит в тези борби и именно те бяха една от причините преждевременно да напусне системата.

– Решили са да ликвидират Общността – продължи президентът. – Лично аз нямам нищо против, тя не ме засяга. Но в момента, в който публично се намесим, това се превръща в наша война. Проблемите ни рязко ще се увеличат, включително и онзи, който най-малко харесвам: правният. – Даниълс въздъхна и поклати глава. – Затова ние трябва да пипаме много внимателно.

Малоун обаче беше на друго мнение.

– ЦРУ и НРА да вървят по дяволите! – отсече той. – Позволете аз да се заема с Общността!

– И какво ще направиш? – попита Касиопея.

– Случайно да имаш по-добра идея? – навъсено я изгледа Малоун. – Стефани се нуждае от помощта ни, но ние сме е вързани ръце.

– Дори не сме сигурни, че тя е в ръцете им – възрази младата жена. – По всичко личи, че Карбонел е на крачка пред нас.

Той беше гневен и неспокоен, защото приятелката му се намираше в беда. Както миналата Коледа в Париж, когато не му стигнаха някакви си две минути, за да спаси живота на друг приятел. За което съжаляваше и до днес.

Не и този път. Нямаше да го позволи.

– Имаме един голям коз – обади се Даниълс и посочи листа в ръцете му. – Преди няколко часа шифърът е бил разчетен.

И той, и Касиопея изненадано се втренчиха в лицето му.

– От експерт от НРА с помощта на секретни компютърни програми и немалка доза късмет.

– Откъде знаете? – попита Малоун.

– От Карбонел.

Това беше съвършено ново развитие на нещата.

– Тя ви захранва е информация, следователно играе и за двете страни. Опитва се да ви бъде полезна.

– Което най-много ме вбесява – процеди Даниълс. – Явно ме смята за глупак, когото лесно може да заблуди.

– Тя знае ли, че Стефани я разследва? – попита Касиопея.

– Не, надявам се – отвърна президентът. – Това би било сериозен проблем.

Както и смъртта, помисли си Малоун. Разузнаването е опасна игра с високи залози, която често има фатален край. От което следваше, че главният му приоритет е спасяването на Стефани.

– Президентските укази в Националния архив, за които ви казах – подхвърли Даниълс. – Малко хора имат достъп до тях. Сред тях е ръководителят на разузнавателната агенция.

– Имате предвид Карбонел?

Дейвис кимна.

– Освен това тя намери онзи, който разгада шифъра.

– На мен ми прилича на един от петлите, за които споменах – добави президентът. – Малко наперено пиле, което наблюдава битката отстрани с плахата надежда, че ще остане последната жива птица. – Поколеба се за миг, после добави: – Аз изпратих Стефани там. Вината за изчезването ѝ е моя. Затова се обръщам към теб, Котън. Ти си човекът, който може да я измъкне.

Малоун забеляза, че вниманието на Касиопея е насочено към кадрите без звук, които течаха на телевизионните екрани. Три канала едновременно предаваха записите от опита за покушение.

– След като разполагаме с ключ за шифъра, значи държим нещо, което искат както Общността, така и Карбонел – заключи Дейвис. – И то ни дава отлична позиция за преговори.

– Всъщност Карбонел ви е предала информацията с надеждата да откриете този ключ – изведнъж се досети Малоун. – Тя иска да го имате.

– Абсолютно – кимна Даниълс. – Предполагам, за да го държи далеч от колегите си, които дават мило и драго да го унищожат. Укриването на въпросните разрешителни може да се окаже сериозна пречка за съдебното им преследване. А ако ключът е у мен, те са на сигурно място. Проблемът е, че в момента не разполагаме дори с чифт двойки, за да блъфираме, Котън. А на мен много ми се иска да остана в играта.