Стив Бери - Шифърът на Джеферсън

– Не забравяй, че беше поканен – добави Касиопея, обръщайки се към приятеля си. – Получи специална покана. Присъствието ти е било необходимо.

Той втренчено я погледна.

– Някой много е искал да си точно тук.

– Същите, които са искали да напуснеш "Гранд Хаят" – добави Даниълс и вдигна бележката от масата. – Това не го е писала Стефани. Предназначението му е било да те изкарат на улицата. Да ти е хрумвало, че изпращачът се е надявал някое ченге или агент на Сикрет Сървис да ти пръсне мозъка?

И Малоун си бе помислил същото.

– Отиваш в института "Гарвър" в Мериленд и прибираш ключа – делово се разпореди Даниълс. – Според Карбонел там вече те очакват. Даде ни и паролата, с чиято помощ ще проникнеш вътре.

– Звучи ми като капан – заяви Малоун.

– И вероятно наистина е такъв – кимна Даниълс. – Хората, които искат да съдят Общността, не желаят шифърът да бъде разкодиран.

– Но нали президентът сте вие? Не трябва ли всички те да работят за вас?

– Аз ще бъда президент още само година. Тях вече не ги интересува какво мисля и какво ще направя. Интересуват се от следващия човек, който ще заеме мястото ми.

– Може би губим ценно време – въздъхна Малоун. – Може би похитителите на Стефани вече са я ликвидирали.

– Убийството ѝ няма да им донесе нищо – възрази Дейвис.

– А какво щеше да им донесе убийството на президента?

– Добър въпрос – намеси се Даниълс. – Трябва обаче да отчитаме шансовете, които поне според мен сочат, че Стефани е жива.

Малоун не хареса този трезв подход, но беше принуден да се съгласи, че президентът има право. Освен това времето течеше и най-добре беше да използва часовете до сутринта, за да стигне до института "Гарвър". Ключът за шифъра действително щеше да бъде силен коз при евентуалните преговори.

– А аз защо съм тук? – попита Касиопея, обръщайки си директно към президента.

– Предполагам, че няма да те удовлетвори отговор от рода на "да красиш компанията ни" – погледна я Даниълс.

– При други обстоятелства може би щях да съм поласкана.

Даниълс се отпусна в креслото, което проскърца под тежестта му.

– Трябвало им е време да създадат стрелящите устройства, които използваха срещу мен – въздъхна той. – Плюс сложно и продължително планиране.

Това беше очевидно.

– Поне шест души от Белия дом знаеха със сигурност за предстоящото посещение в Ню Йорк, и то цели два месеца предварително – добави Дейвис. – Всички до един висши сътрудници или началници в Сикрет Сървис. Ще има следствие, но аз съм готов да заложа главата си за всеки от тях. Още неколцина бяха информирани преди два дни, но Сикрет Сървис установи, че стаите в "Хаят" са били резервирани още преди пет дни с помощта на фалшиви кредитни карти.

Малоун забеляза необичайната тревога, която се изписа върху лицето на Дейвис.

– Длъжни сме да проучим всички възможности – мрачно въздъхна той. – С този проблем може да се справи единствено Касиопея. Не искаме да заместваме нито ФБР, нито Сикрет Сървис.

– Изтичане на информация? – вдигна вежди Малоун.

– Именно – кимна Даниълс. – И то под носа ни.

Малоун очаквателно го погледна.

– Жена ми – изпъшка Даниълс. – Първата дама.

Ню Йорк

Нокс още държеше пистолета, но от това нямаше никаква полза, защото мъжът отгоре му го бе притиснал здраво. Беше крайно време да изчезва от тук. Онези двамата в асансьора със сигурност бяха напуснали кабината един етаж по-горе или по-долу и всеки момент щяха да са тук.

Той напрегна мускули, претърколи се над противника си и заби коляно в слабините му – веднъж, после втори път. Човекът се сви, въздухът шумно напусна гърдите му. Нокс успя да освободи ръката си, опря пистолета в гърдите му и натисна спусъка.

Мъжът извика, тялото му потръпна и застина.

Нокс го изблъска встрани, грабна лаптопа и се изправи на крака.

Вратата на една от стаите в коридора леко се открехна. Той изстреля един куршум в рамката и тя бързо се захлопна. Появата на някой от хотелските обитатели беше последното нещо на света, от което се нуждаеше в момента. Светкавично прецени ситуацията. Беше сигурен, че никой няма да рискува да използва асансьора. Натисна копчето за повикване и бързо премести тялото на ранения агент зад ъгъла. Другият лежеше неподвижно на няколко крачки по-нататък.

Асансьорът пристигна. Нокс прибра пистолета в джоба си, но пръстът му остана върху спусъка.

В кабината имаше трима души. Две жени и един мъж, облечени с официални дрехи. Нокс се стегна и влезе. Асансьорът потегли надолу и спря на следващия етаж. Тримата пътници слязоха, а той ги последва.