Стив Бери - Шифърът на Джеферсън

Най-странното в тази работа беше отсъствието на всякакъв революционен елемент. Разрешителните за каперство се използваха от 700 години насам. Ставаше дума за "конфискация на блага". Първите капери произхождали от образовани фамилии на търговци, някои от тях били дори благородници. С уважение ги наричали "моряци джентълмени". Какво било кредото им? Никога не се връщай с празни ръце . Тяхната плячка увеличавала кралското съкровище. Благодарение на този факт владетелите били в състояние да намаляват данъците на своите поданици. Така те защитавали страната си от външни врагове и подпомагали усилията на правителството по време на война. Като явление пиратството изчезнало през двайсетте години на XVIII век, но каперството продължило да съществува още сто и петдесет години. Днес обаче Съединените щати бяха решили, че е време да му се сложи край.

Пират ли беше той? Може би. Баща му и дядо му не бяха имали нищо против да ги наричат така. На практика дори се гордееха с разбойническата си дейност. Защо да не се гордее и той?

Домашният му телефон иззвъня.

– Имам лоши новини – прозвуча гласът на Нокс в слушалката. – Изиграха ме.

Хейл изслуша информацията за събитията в Ню Йорк и безпокойството му се завърна. Спасението отново им се изплъзваше.

– Прибирай се у дома, веднага – разпореди се той.

– Вече съм на път. Затова закъснях с обаждането. Първо трябваше да се измъкна от Ню Йорк.

– Ела направо у дома. Нито дума на останалите, поне засега.

Хейл прекъсна и без да оставя слушалката, набра друг номер.

Ла Плата, Мериленд

11:20 ч. Вечерта

Уайът оглеждаше кампуса на института "Гарвър". Петте триетажни тухлени сгради бяха разположени в гориста местност на около километър от щатската магистрала.

Черни облаци закриваха полумесеца. Ситни капчици дъжд го посрещнаха на малкото летище, където го беше оставила Андреа Карбонел. Разнесе се далечен тътен на гръмотевица.

Умишлено не беше вкарал колата в осветения и почти празен паркинг, който предлагаше места поне за сто автомобила. Бе я оставил горе, на магистралата, а до тук бе дошъл пеша. Готов за всякакви изненади.

Възползвайки се от прикритието на дългата редица борове покрай алеята, той предпазливо се насочи към единствената сграда с осветени прозорци на втория етаж. Според Карбонел именно там се намираше кабинетът на др Гари Вокио, известен математик. Добрият доктор бе получил нареждането да изчака появата на агента, който щеше да му каже специалната парола. След което трябваше да му предостави цялата информация за шифъра на Джеферсън. Само на него и на никой друг.

Очите му пронизваха мрака. Почти не виждаше дърветата, но това ни най-малко не пречеше на ориентацията му. Побиха го хладни тръпки. Напрежението му нарасна. Не беше сам. Не виждаше никого, но усещаше чуждото присъствие. Карбонел го беше предупредила, че ще бъдат тук. Но защо още се бавеха и не влизаха в института? Отговорът беше очевиден.

Чакаха. Него. Или някой друг. Благоразумието му подсказваше да бъде предпазлив, но той реши да не ги разочарова. Напусна прикритието на дърветата и тръгна към осветената сграда.

В слушалката прозвуча сигналът за свободно.

Веднъж, втори път, после трети.

– Какво има, Куентин? – обади се най-сетне Карбонел. – Защо не спиш?

– Защото знам, че очакваш да ти се обадя.

– Нокс е направил голяма бъркотия в "Хелмсли Парк Лейн". Един убит агент, двама ранени. Още един убит в Сентръл Парк. Няма как да не реагирам.

В слушалката се разнасяше свистене на витла.

– Какво планираш? Може би да ни арестуваш? Желая ти успех, но все пак не забравяй, че си затънала до гуша. С удоволствие бих разказал на телевизионните зрители каква лъжлива кучка яде парите на държавата.

– Тази вечер си доста докачлив – спокойно отбеляза тя.

– Нямаш представа колко.

– Аз вярвам на съдебната система точно толкова, колкото и ти – добави Карбонел. – И също като теб предпочитам свои лични форми на възмездие.

– Мислех, че сме съюзници.

– Бяхме. Поне до мига, в който реши да направиш онази глупост в Ню Йорк.

– Тя не е мое дело.

– Никой няма да ти повярва. Наистина ли разполагаш с ключ за шифъра на Джеферсън? Или и това е лъжа?

– Преди да ти отговоря, искам да знам нещо друго.

Хейл не изгаряше от желание да разговаря с тази жена, но нямаше друг избор.

– Слушам те.

– Още колко време възнамеряваш да правиш каквото ти хрумне?