Стив Бери - Шифърът на Джеферсън

Малоун вкара колата в паркинга и изключи двигателя. Слезе и се огледа. Нощната тишина се нарушаваше единствено от тътена на далечни гръмотевици.

Внезапно една кола с изключени светлини се отдели от тъмната сграда насреща, прескочи ниския бордюр и се понесе към него с пронизително свистене на гумите. От сваленото дясно стъкло се появи ръка с пистолет.

Белият дом

Едуин Дейвис отведе Касиопея на втория етаж, където се намираха жилищните помещения на Първата двойка. Сигурно убежище, може би единственото място, където могат да се отпуснат, беше пояснил той. Тя все още се опитваше да прецени този човек. Наблюдаваше поведението му, докато персоналът поздравяваше президента. Държеше се настрана. Винаги на поста си, но без да бие на очи.

Изкачиха мраморното стълбище и се озоваха в добре осветен коридор, който пресичаше сградата по цялата ѝ ширина. От двете му страни се виждаха множество врати.

Една от тях се охраняваше от жена, изпъната като струна до стената. Дейвис посочи помещението, което се намираше в дъното на коридора. Влязоха и затвориха вратата след себе си. Златистата светлина на лампите стопляше бледите стени и обикновените завеси на прозорците. Върху пъстроцветния килим се издигаше масивно бюро в викториански стил.

– Кабинетът на президента – поясни Дейвис. – След атентата срещу Джеймс Гарфийлд инсталирали примитивна климатична инсталация, за да облекчат последните му дни.

Касиопея забеляза безпокойството му. Странно.

– Тук президентът Маккинли подписал мирния договор, който сложил край на испанско-американската война.

– Какво всъщност трябва да ми кажеш? – погледна го в очите тя. – Предупредиха ме, че си прям човек. Видимо напрегнат, а аз не съм тук на туристическа обиколка.

– Наистина трябва да ти кажа нещо.

Дани Даниълс се събуди от задушливия дим.

Въздухът в тъмната спалня тежеше от отровна мъгла, която го принуди да се закашля. Разтърси спящата Полин и отметна завивките. Съзнанието му се проясни и установи най-страшното. Къщата гореше. Чуваше съвсем ясно пропукването на сухите греди, обхванати от огъня. Спалнята им беше на втория етаж, редом с тази на дъщеря им.

– О, Господи, Мери! – простена Полин.

– Мери! – изкрещя през отворената врата той. – Мери!

Целият етаж беше обхванат от пожара. Стълбището пламтеше. Изглеждаше така, сякаш единствено тяхната спалня беше пощадена.

– Мери, отговори ми! – отново извика той.

Изправена до него, Полин също изкрещя името на деветгодиишата им дъщеря.

– Отивам при нея!

Той сграбчи ръката ѝ.

– Няма да можеш! Целият под е пропаднал!

– Не мога да стоя тук, не мога!

Той изпитваше абсолютно същите чувства, но мозъкът му все още работеше.

– Мери! – отчаяно изпищя Полин.

Жена му беше на прага на истерията. Димът ставаше все по-гъст. Той се втурна към прозореца и широко го разтвори. Часовникът до леглото показваше 3:15. Не се чуваха сирени. Фермата се намираше на пет километра от града и от най-близките съседи.

– За бога, Дани, направи нещо! – извика Полин.

Той взе решение. Обърна се, сграбчи жена си за ръката и я повлече към прозореца. Храсталаците тъмнееха на около пет метра по-надолу. Бягството през вратата вече беше невъзможно. Можеха да се измъкнат единствено оттук, но жена му едва ли щеше да го направи доброволно.

– Дишай дълбоко! – заповяда той.

Тя послуша съвета му, тъй като вече силно кашляше. Наведе се над перваза и си пое дълбоко дъх. Той се възползва от това, сграбчи я за краката и я бутна навън. Надеждата му беше да падне странично върху храстите. Може би щеше да си счупи нещо, но нямаше да бъде изпепелена от огъня. Не му трябваше тук. Сам щеше да направи това, което беше намислил. Храстите омекотиха удара и тя се изправи на крака.

– Бягай по-далеч от къщата! – извика той, после се обърна и хукна към вратата на спалнята.

– Тате, помогни ми! – прозвуча гласът на Мери.

– Идвам, миличка! – извика в отговор той. – В стаята ли си?

– Какво става, тате? Всичко гори. Не мога да дишам.

Трябваше на всяка цена да се добере до нея, но пътят към стаята ѝ беше отрязан. Стълбищната площадка я нямаше. От стаята на дъщеря му го делеше петнайсетметрова пропаст. След няколко минути и тяхната спалня щеше да потъне в пламъците. Димът и горещината ставаха нетърпими и изгаряха очите и дробовете му.