Стив Бери - Шифърът на Джеферсън

Полин Даниълс седеше на високо, тапицирано с ярка дамаска канапе.

Агентката на Сикрет Сървис затвори вратата и двете жени останаха насаме. Тъмнорусата коса на Първата дама се спускаше на кичури покрай изящните уши и над почти незабележимите вежди. Чертите на лицето ѝ бяха доста младежки за жена, която вече беше надхвърлила шейсет. Красивите ѝ сини очи бяха скрити зад очила с осмоъгълни стъкла без рамки. Седеше неестествено изправена, със скръстени в скута ръце с изпъкнали вени. Беше облечена с вълнен костюм на "Шанел" и носеше обувки с равни подметки.

– Разбрах, че имате желание да ме разпитате – каза мисис Даниълс.

– Предпочитам просто да си поговорим.

– А коя сте вие?

В гласа ѝ прозвучаха нотки на недоверие.

– Една жена, която не би желала да е тук – отвърна Касиопея.

– Значи ставаме две.

Първата дама я покани с жест да седне на стола срещу канапето. Деляха ги около два метра, може би нещо като демилитаризирана зона. Предвид онова, което Едуин Дейвис ѝ беше разказал за Мери Даниълс, ситуацията се очертаваше като изключително неудобна. Касиопея се представи и зададе първия си въпрос.

– Къде бяхте по време на покушението срещу президента?

По-възрастната жена сведе очи към килима.

– Звучи доста безлично – промълви тя. – Той все пак е мой съпруг.

– Добре знаете, че съм длъжна да ви задам този въпрос.

– Бях тук. Дани замина за Ню Йорк без мен. Каза, че посещението му ще продължи само няколко часа и до вечерта ще се прибере. Приех го съвсем нормално.

Тонът ѝ бе резервиран и дистанциран.

– Как реагирахте, когато научихте за инцидента?

Първата дама вдигна глава, сините ѝ очи проблеснаха.

– Май ме питате дали съм изпитала радост, а?

Изненадана от прямотата на въпроса, Касиопея машинално напрегна паметта си, но не успя да си спомни нито един материал в медиите, който да намеква за наличието на вражда в семейството на президента – реална или измислена. Всички приемаха брака им като изключително стабилен. Но след като Първата дама задаваше подобен въпрос, тя нямаше нищо против.

– А изпитахте ли радост?

– Не знаех какво да мисля, особено в първите минути след инцидента. Мислите ми бяха, как да кажа… объркани. После дойде новината, че всичко е наред.

Настъпи неудобно мълчание.

– Вие знаете, нали? – прошепна най-сетне по-възрастната жена. – Имам предвид Мери.

Касиопея кимна. Маската на безразличие върху лицето на домакинята остана непроменена.

– Така и не успях да му простя – прошепна неочаквано тя.

– А защо не се разделихте?

– Той е мой съпруг. Заклела съм се да бъда до него и в добри, и в лоши моменти. От майка си знам, че това не са празни думи. – Първата дама си пое дълбоко дъх, сякаш обзета от желание да се стегне. – Вие всъщност искате да узнаете дали съм споделила с някого за предстоящата визита в Ню Йорк.

Касиопея мълчеше и чакаше.

– Да, направих го.

Малоун се шмугна зад колата и измъкна полуавтоматичния пистолет, с който го бяха снабдили от Сикрет Сървис. Беше готов за подобен развой на събитията, но не очакваше те да се случат толкова бързо. Колата забави ход, позволявайки на ръката с пистолета от страничното стъкло да произведе три изстрела. Оръжието беше оборудвано със заглушител и изстрелите прозвучаха по-скоро като пукот на детско пищовче, отколкото като стрелба от мощно оръжие. Колата спря на около петдесетина метра.

От нея изскочиха двама мъже – единият от вратата откъм шофьора, а другият от тази зад нея. И двамата бяха въоръжени. Решил да не им дава време за размисъл, Малоун простреля в бедрото по-близкия от тях. Той извика от болка и рухна на асфалта. Другият светкавично потърси укритие зад колата.

Дъждът се усили. Тежките капки шибаха лицето на Малоун. Очите му светкавично огледаха околността, търсейки други заплахи. Не откриха такива. Вместо да се прицели във въоръжения противник, той обърна дулото към отворената врата откъм шофьора и натисна спусъка.

Хейл остави слушалката. Разбира се, не повярва на нито една дума, изречена от Карбонел. Тази жена просто имаше нужда от малко време.

Той също. Беше дълбоко разтревожен от факта, че е научила за неотдавнашното убийство в открито море. Това доказваше, че между тях има шпионин.

Който трябваше да бъде обезвреден.

Започна да прехвърля в съзнанието си всички моряци от екипажа на "Адвенчър". Много от тях изпълняваха и други функции на територията на имението, включително в леярната, където Нокс беше изработил оръжията с дистанционно управление. Всеки получаваше дял от годишната печалба на Общността. Но един от тях беше станал предател. От това най-много го болеше. Трябваше да бъде въздадено правосъдие.