Стив Бери - Шифърът на Джеферсън

Слава богу, че и той беше помислил за всичко.

Нокс не беше в настроение за театъра, който му предлагаше Карбонел. Беше се продал на тази жена, но всяка фибра на тялото му протестираше срещу онова, което трябваше да върши. За съжаление тя беше не само убедителна, но и безпощадно права. С Общността беше свършено.

Четиримата ѝ капитани щяха да прекарат минимум десет години във федерален затвор, а правителството щеше да конфискува цялото им състояние, до последния цент. Край на екипажите. Край на разрешителните. Никакви боцмани.

Нокс имаше право на избор: или да оцелее от надвисналото бедствие, или да стане част от него. И той избра оцеляването, надявайки се на Божията помощ. НРА научи за планираното покушение благодарение на него. Това беше единственият коз, на който разчиташе. Информация, за която не подозираше нито НРА, нито който и да било друг. Билетът му към свободата.

Карбонел го беше изслушала с напрегнато внимание.

– Възнамеряват да ликвидират Дани Даниълс, така ли? – попита тя.

– Трима от капитаните са убедени, че това е единственото решение.

– А ти какво мислиш?

– Те са луди и отчаяни. Ето причината да разговарям с теб.

– Какво искаш?

– Искам да видя как децата ми завършват колеж. Искам да се радвам на внуци. Нямам желание да прекарам остатъка от живота си в затвора.

– Аз мога да го уредя.

Разбира се, че можеш, помисли си той.

– Продължавай да изпълняваш плановете им. Не прави нищо необичайно и ме дръж в течение.

Мразеше се заради предателството. Мразеше и капитаните, които го бяха принудили да постъпи така.

– И още нещо – подхвърли в заключение тя. – Споразумението ни се анулира в мига, в който ми подхвърлиш невярна информация или скриеш нещо. Но няма да потънеш заедно с тях.

Той знаеше какво означава това.

– Ще им кажа, че си ги предал и нищо повече. Те сами ще свършат останалото.

В това нямаше никакво съмнение. И така той изработи оръжията, пренесе ги в Ню Йорк, а после снабди Карбонел с магнитните карти за двете хотелски стаи. Тя от своя страна му заповяда да довърши операцията. Без прекъсване, точно според плана. Което доста го озадачи.

– Добър ход от твоя страна – призна ѝ той. – В нито един момент не бях сигурен дали ще прекратиш операцията. Предполагам, че онзи тип, който увисна на прозореца, беше от твоите

– Не, той беше непредвидено усложнение. Ти също се справи добре със Скот Парът.

Всъщност той бе ликвидирал Парът, защото капитаните очакваха от своя боцман именно това. Двойната игра беше изключена. Всичко различно от употребата на брутална сила щеше да бъде подозрително.

– Много лесно го отписа – отбеляза на глас той.

– А ти какво искаш? Може би още един свидетел, който да те предаде?

Не, той беше далеч от подобна мисъл. И затова бе направил онова, което се очакваше от него.

– Щеше ли да ме ликвидираш в Ню Йорк?

– Какво говориш – усмихна се тя. – Направих ти подарък. Нещо като застраховка, в случай че не предприемеш нищо срещу Парът.

Той неразбиращо я погледна.

– Как иначе да прикрия факта, че си предал най-близките си хора, освен като те изправя срещу директна заплаха? Разбира се, с надеждата да я отстраниш.

– Значи цялата работа е била театър?

– Не и от гледна точка на агентите. Те не знаеха нищо. Задачата им беше да те спрат и толкова. Но аз бях убедена, че ще се справиш.

– Значи пожертва и тях, така ли? Нима изобщо не ти пука за хората, с които работиш?

– Те получиха абсолютен шанс да се справят с теб – сви рамене Карбонел. – Петима срещу един. Не съм виновна, че се провалиха.

Дяволска жена! Нищо от казаното не беше задължително да се случи. Или беше? И двата инцидента представляваха отлично прикритие за него.

– Капитан Хейл и останалите членове на Общността са изпаднали в паника – изтъкна тя. – Но по всичко личи, че тяхната ефективност е не по-малка от тази на специалните служби.

На това нямаше как да възрази. Тези хора действително ставаха все по-войнствени и ирационални. Той вече знаеше, че Хейл беше умъртвил своя счетоводител. Кой ли щеше да бъде следващият?

– Хейл много иска да се сдобие с ключа за шифъра, но аз не съм много склонна да му го дам – подхвърли Карбонел.

– Ами недей тогава.

– Де да беше толкова лесно – въздъхна тя.

– Отново ти напомням, че спираме дотук. Изпълних своите задължения.

– А пък аз записах всичките разговори между нас, включително и този, който водим в момента. Твоите капитани със сигурност ще проявят интерес към тях.