Стив Бери - Шифърът на Джеферсън

– Не се ли страхуваш, че мога да те убия?

– Не съм сама.

Нокс машинално се огледа и бавно осъзна, че ако капитаните научеха за предателството му, нищо нямаше да го спаси. Макар че се наричаха капери, у всеки от тях беше останало по нещо пиратско. Най-вече отношението към предателството, което трябваше да се наказва жестоко. Колкото по-висок пост заемаше предателят, толкова по-жестоко и дори гротескно трябваше да бъде неговото наказание.

– Не се безпокой, Клифърд – най-после прекъсна мълчанието Карбонел. – Аз ти направих и още една услуга.

Той очаквателно я погледна.

– Осигурих си още един информатор. Той ми дава сведения отделно от теб.

Това беше новина.

– Току-що го продадох на Хейл – добави тя.

А той се беше чудил как да удовлетвори желанието на капитана да открие шпионина.

– Искам нещо съвсем дребно, за да изразиш благодарността си.

Тази жена слагаше цена на всеки свой жест.

– Да убиеш Стефани Нел – добави тя.

Вашингтон

неделя, 9 септември, 0:10 ч. След полунощ

Касиопея завъртя ръчката на газта и моторът с рев се понесе по междущатска магистрала 95, на юг към Вирджиния. Едуин Дейвис ѝ беше предложил да си избере транспортно средство и тя се спря на мощния мотоциклет, собственост на Сикрет Сървис. А после беше подбрала и подходящото облекло – джинси, кожени ботуши и черен пуловер.

Все още изпитваше безпокойство от разговора си с Първата дама.

Оказа се, че Полин Даниълс е доста противоречива личност.

– Аз не мразя съпруга си – обяви тя.

– По-скоро го презирате – подхвърли Касиопея. – Но сдържате чувствата си цели трийсет години.

– Политиката е мощен наркотик – въздъхна по-възрастната жена. – Успехите в нея действат като успокоително. Обожание, уважение, необходимост – чувства, които могат да те накарат да забравиш. Понякога става така, че онези сред нас, които получават в изобилие подобни емоции, започват да вярват, че всички ги обичат и че светът не може да съществува без тях. Дори започват да вярват, че са предопределени за тази роля. Тук не става въпрос за президента на Съединените щати. Светът на политиците е голям толкова, колкото самите те си го направят.

Моторът продължаваше да се носи напред по черния асфалт. По това време трафикът не беше особено интензивен и водачите на тежкотоварните камиони се възползваха.

– Когато Мери умря, Дани беше градски съветник – продължи Полин. – Следващата година стана кмет, а после щатски сенатор и губернатор. Имах чувството, че семейната ни трагедия даде старт на бързата му политическа кариера. Той давеше мъката си в политиката, която се оказа достатъчно успокоително за него. Но не и за мен.

– Говорили ли сте някога по този въпрос? Опитахте ли се да го разрешите?

– Не – въздъхна Първата дама. – Той е друг човек. Нито веднъж не спомена името на Мери след погребението ѝ. Сякаш изобщо не беше съществувала.

– Но при вас не се получи така.

– Не. Страхувам се, че и аз не бях безразлична към политиката. Издигах се постепенно заедно с Дани. – Тези думи бяха изречени толкова тихо, че Касиопея се зачуди дали изобщо ги е чула. Към кого се обръщаше тази жена? – Дано Бог ми прости, но аз се опитах да забравя дъщеря си… – Уморените ѝ очи се изпълниха със сълзи. – Само се опитах, но не успях.

– Защо ми разказвате всичко това?

– Защото Едуин ме увери, че сте добър човек. А аз му вярвам, защото и той е добър човек. Може би е време да се освободя от това тежко бреме. Чувствам се страшно уморена.

– Какво искате да кажете?

Първата дама забави отговора си.

– Постепенно свикнах с мисълта, че Дани ще бъде около мен – върна се към равния тон тя. – Защото винаги е бил.

Но Касиопея ясно долови неизказаното. Тази жена продължаваше да го вини за смъртта на дъщеря им. Всеки ден, всяка нощ.

– А когато ми съобщиха, че някой се е опитал да го убие…

Младата жена затаи дъх в очакване на продължението.

– Аз открих, че изпитвам радост…

Профуча покрай някаква кола и навлезе във Вирджиния. До Фредериксбърг оставаха четирийсет километра.

– Животът с Дани не е лесен – продължи Полин. – Той има качеството да класифицира нещата и няма никакъв проблем да се прехвърля от едно към друго. Предполагам, че именно това го прави добър лидер. Върши го без никакви емоции.

Което не е задължително, съгласи се мислено Касиопея. Същото казваха и за нея. Веднъж дори Котън я укори за равнодушието, което демонстрираше. Но това съвсем не означаваше, че не изпитва чувства.