Стив Бери - Шифърът на Джеферсън

– Той не отиде на гроба ѝ – добави Първата дама. – Нито веднъж след погребението насам. В пожара изгубихме всичко. Цялата къща стана на пепел, включително и стаята на Мери. Не ни остана дори една нейна снимка. Аз обаче имах чувството, че той е доволен. Не му трябваха никакви спомени.

– За разлика от вас.

Потъмнелите от болка очи се спряха върху лицето ѝ.

– Може би сте права.

Касиопея вдигна глава към небето. Тъмни облаци скриваха звездите, но дъждът вече беше спрял. Асфалтът беше мокър, а тя пътуваше към място, което нямаше никакво желание да посещава. Но Полин Даниълс бе споделила с нея нещо, известно само на още двама души. Никой от тях не беше Дани Даниълс. Преди да тръгне, президентът се бе опитал да разбере къде отива.

– Нали сам ми възложихте тази задача? – отряза го тя. – Оставете ме да я изпълня.

Уайът опипа заслепяващата граната в джоба си. Тя беше негово изобретение, направено преди години. Приел сериозно предупреждението на Карбонел, той се погрижи да вземе необходимите мерки срещу останалите посетители на института, които освен демонстрация на враждебно поведение вероятно щяха да бъдат оборудвани и с очила за нощно виждане.

– Затвори си очите! – шепнешком заповяда той, изчака Вокио да се подчини и дръпна предпазителя. Увитата в хартия граната глухо издрънча в коридора.

Ярката светлина проникна дори през плътно стиснатите му клепачи, задържа се секундадве, после угасна. Разнесоха се викове. Той знаеше какво се случва. Хванати неподготвени, двамата нарушители се бяха оказали тотално заслепени. Ярката светлина беше причинила рязко свиване на разширените им зеници. После идваше ред на още две неща: болка и объркване.

Уайът измъкна пистолета си, надникна през вратата и натисна спусъка.

Изправен пред металната врата, която водеше към втория етаж, Малоун чу ясно двата изстрела. Ярка светлина проникна през цепнатините около рамката, после изчезна. От другата страна се разнесе тропот на крака, вратата се отвори и на стълбището се появиха две тъмни фигури, които крещяха и ругаеха, опитвайки се да смъкнат очилата за нощно виждане от лицата си. Той се възползва от суматохата, плъзна се покрай тях и зае позиция на следващата площадка.

– Мамка му на тоя мръсник! – изруга единият от мъжете.

Измина една дълга секунда. Двамата се овладяха и вдигнаха оръжията.

– Свали си очилата! – подвикна другият.

Вратата се отвори.

– Сигурно са тръгнали към другия край!

– Да се надяваме, че ще поемат надолу по другото стълбище.

– Трети, тук Втори – долетя приглушен глас. Пауза, после: – Обектите се насочват към теб. – Още една пауза. – Ясно, край.

– Давай да приключваме – извика другият.

Тихо изщракване показа, че металната врата се затвори. Малоун предпазливо надникна в мрака. Нападателите бяха изчезнали.

– Защо да убивам Стефани Нел? – попита Нокс.

– Защото нямаш друг избор – отвърна Карбонел. – Колко още ще живееш, ако капитаните научат за предателството ти? Отстраняването на един човек е проста работа, която не би трябвало да те затрудни.

– Това ли си мислиш за мен? Че непрекъснато убивам хора?

– През последните няколко часа със сигурност го направи. Двама от агентите ми бяха открити мъртви на покрива, а други двама са в болницата.

– За което вината е изцяло твоя – изтъкна Нокс, учуден от промяната в поведението ѝ. – На Хейл не му беше лесно да я отвлече по твое нареждане. Освен това инструкциите ти бяха косъм да не падне от главата ѝ.

– Той просто ми върна една услуга – сви рамене Карбонел. – Но нещата се промениха и Нел вече представлява сериозен проблем.

– Предполагам, че няма да ми обясниш защо.

– Ти пожела да се измъкнеш, Клифърд. Аз ти предложих начин да го направиш, а сега просто определям цената.

В думите ѝ нямаше и следа от гняв, омраза или ирония.

– Общността скоро ще престане да съществува и тогава ще си свободен да правиш каквото пожелаеш – продължи тя. – да живееш както намериш за добре, да си харчиш парите. Никой нищо няма да подозира. А ако желаеш, мога дори да те наема.

– Наистина ли разбихте шифъра на Джеферсън? – пожела да узнае той.

– Има ли значение?

– Искам да знам.

– Да – отвърна след кратко колебание Карбонел. – Наистина го разгадахме.

– Тогава защо не убиеш Нел със собствените си ръце? Защо изобщо ни забърка в отвличането ѝ?

– Първо, когато помолих Хейл да се заеме с Нел, аз все още не разполагах с ключа. Сега вече го държа в ръцете си. Второ, отстраняването на противника в нашия бизнес не е толкова лесно, колкото го показват по филмите. Хората, които се занимават с подобна работа, искат твърде много за мълчанието си.