Според терминологията в бранша някой се беше появил "да почисти". Самият Уайът беше участвал в няколко подобни операции. Въпросът беше кой бе организирал тази – ЦРУ, НРА, някаква друга комбинация или самата Карбонел. Най-вероятно беше последното.
Той прекоси коридора, отвори вратата към стълбището и се ослуша. После даде знак на Вокио да го последва и се спусна надолу. Спря няколко стъпала преди долната площадка.
– Къде е колата ти? – шепнешком попита той.
В отговор долетя само разпокъсано дишане.
– Докторе! Имам нужда от помощта ти, за да се измъкнем оттук!
– Близо… На няколко крачки от задния вход. Вдясно от фоайето Той бавно слезе по последните стъпала. Ръката му напипа дръжката на задната врата и я натисна. Промъкнаха се под рамката.
В същия момент започна стрелбата.
Сгушен на стълбищната площадка, Малоун наблюдаваше придвижването на двамата стрелци, които прекосиха коридора на петнайсет метра от него и изчезнаха зад ъгъла. Под вратата на един от кабинетите се процеждаше бледа светлина. Стори му се екранно, тъй като електрозахранването на сградата беше прекъснато. Насочи се натам и предпазливо надникна.
Светлината идваше от три монитора, очевидно със самостоятелно захранване. На табелката на вратата пишеше "Вокио". Човекът, когото беше дошъл да посети.
От долния етаж проехтя интензивна стрелба.
Касиопея се почувства длъжна да защити Дани Даниълс. Може би защото жената насреща ѝ беше твърде категорична в преценките си.
– Дани не изпитва мъка, а чувство за вина – отсече Кейзър. – Някъде около година преди смъртта на Мери предизвикал друг, по-малък пожар, при който изгорял само един стол. Полин го помолила да престане да пуши или да пуши навън. За известно време той се подчинил, но после се върнал към стария си навик. Тоест да прави каквото пожелае. Големият пожар изобщо не би трябвало да се случи и той прекрасно го знае.
Касиопея реши, че е време да пристъпи към целта на визитата си.
– Кога Първата дама спомена пред вас за предстоящото му пътуване до Ню Йорк? – попита тя.
– Май нямате желание да чуете мнението ми докрай, а? – изгледа я Кейзър.
– Отговорете на въпроса ми.
– За да сравните отговора с този на Полин?
– Нещо такова. Не би трябвало да е проблем за вас, защото вече сте се свързали е нея.
– Вижте какво, госпожице – въздъхна Кейзър. – Ние с Полин говорим всеки ден, понякога няколко пъти. Обсъждаме всичко. За визитата на Дани в Ню Йорк ми спомена преди около два месеца. Беше сама в Белия дом. Хората може би не обръщат внимание, но тя все по-рядко се появява на публични места. А аз си бях тук, у дома.
Това вече беше известно на Касиопея. Освен това Първата дама бе споменала, че когато говори с Кейзър, никога не използва мобилен или безжичен телефон. Винаги обикновен стационарен телефон. Бе го потвърдила и Кейзър.
– Днешният есемес беше първият между нас – подхвърли тя. – Издържах ли теста?
– Трябва да проверя за подслушвателни устройства – надигна се Касиопея.
– Ето защо съм будна по това време. Свършете си работата.
Касиопея измъкна от джоба си специалния детектор на електромагнитни вълни, който беше получила от Сикрет Сървис. Прецени, че е малко вероятно подслушването да обхваща цялата къща, защото това би означавало устройства едва ли не на всеки квадратен сантиметър. Тя реши да започне с телефоните.
– Къде са външното захранване, кабелите и разпределителните кутии?
– На стената на гаража, зад храстите – отвърна, без да става, Кейзър. – Прожекторите вече са включени. Имам задачата да изпълнявам всичките ви желания.
Касиопея излезе навън и тръгна по алеята, която обикаляше къщата. Изобщо не стигнаха до неудобните въпроси, но те трябваше да бъдат зададени – или от нея, или от хора, с които и двете приятелки не желаеха да имат нищо общо. Напомни си да бъде търпелива. Много истории, повечето от тях неприятни, чакаха своето обяснение.
Откри кутиите на захранването на стената на помощните постройки, включи детектора и пое между високите храсти. Уредът не беше сто процента надежден, но достатъчно добър, за да засече емисии на електромагнитни вълни, които заслужаваха да бъдат проверени. Насочи го нагоре към металните кутии. Нищо.
От разпределителната кутия излизаха телефонни кабели, които изчезваха във вътрешността на къщата през пробити под стряхата дупки. Те трябваше да бъдат проверени един по един, тъй като подслушвателното устройство вероятно беше скрито в някой от самите апарати.
Читать дальше