Стив Бери - Шифърът на Джеферсън

Той хлътна в близкия офис и предпазливо надникна навън. В дъното му се появи мъж с пушка в ръка. Малоун остави пистолета си на килима и залепи гръб за стената, готов за атака. Мъжът бавно се плъзна покрай него. Той скочи, обви ръка около шията му, а с другата посегна към пушката.

Успял да обезоръжи противника си, той рязко го обърна към себе си и заби коляно в слабините му. Вече беше напипал бронежилетката и знаеше, че никакви удари над кръста не можеха да му донесат успех.

Противникът му се преви напред и издаде вик на болка.

Втори удар с коляно, този път в брадичката, го отхвърли назад. Приготви се да го довърши с юмрук в лицето, но противникът го изненада с неочакван ритник в бъбреците. Тялото му се скова от болка. Мъжът заряза оръжието си на килима и хукна към вратата на стълбището.

Малоун стисна зъби и се понесе след него. После мъжът се завъртя, в ръката му проблесна пистолет. Резервно оръжие. От дулото излетя дълъг огнен език.

Уайът се насочи към изхода. Спря на метър от остъклената врата и се обърна, готов за стрелба. Но фоайето беше безлюдно.

Възползвайки се от затишието, той бутна вратата, излезе навън и залепи гръб за тухлената стена. После внимателно надникна обратно. От главния вход изскочиха трима мъже. В първия миг той реши, че ще организират атака отвън, но после видя фаровете на паркинга. Тримата се понесоха към колата, която очевидно ги чакаше.

Нещо не беше наред. Нямаше начин тези тримата да са толкова слаби стрелци. Бяха се появили тук за него и за Малоун, добре подготвени и още по-добре екипирани. Но не постигнаха нищо освен безразборната стрелба във фоайето.

Тишината беше нарушена от още един изстрел. Отвътре. На някой от по-горните етажи.

Къде бе Вокио?

Светкавично се огледа и почти веднага откри фигурата на доктора, който се промъкваше към една от паркираните коли на петдесетина метра по-нататък. Изхвърли празния пълнител на пистолета си и го замени с нов, който извади от джоба си. После отново надникна във фоайето. Още една тъмна фигура се спусна по стълбите и се насочи към главния вход. Явно купонът беше свършил. Но нещо не беше наред.

Уайът се обърна към паркинга. Вокио вече влизаше в колата си. Той също би трябвало да е там, с него. После изведнъж му просветна. Те искаха именно това. Умът му включи на бързи обороти. Заключението се стовари отгоре му като стоманена релса.

От паркинга долетя стърженето на стартер. Той отвори уста да изкрещи. Колата на Вокио се взриви.

Фредериксбърг, Вирджиния

Касиопея разглеждаше устройството, което държеше в ръце. Някой беше положил доста усилия, за да подслушва телефоните на Кейзър. Някой, който знаеше точно какво иска.

– Кой е в течение на вашите разговори с Първата дама? Би трябвало да е човек, който знае, че те са чести и продължителни.

– Дани Даниълс, разбира се. Кой друг?

Касиопея се изправи и излезе от храстите, които се издигаха около гаража.

– Не е президентът – прошепна тя.

– Той знае, че ние с Полин сме близки.

– Омъжена ли сте?

Кейзър очевидно се изненада от този въпрос. Едуин Дейвис беше предоставил информация на Касиопея за къщата и квартала, не пропусна да спомене и за участието ѝ в обществения живот на Вирджиния и столицата. Тази жена беше известна с благотворителната си дейност, беше член на управителния съвет на Щатската библиотека на Вирджиния и на още няколко обществени организации. Но не беше споменал нищо за личния ѝ живот.

– Вдовица съм – отвърна тя.

– Мисис Кейзър, днес някой направи опит да убие президента на Съединените щати. Някой, който е знаел точно кога и къде ще бъде неофициалното му посещение в Ню Йорк. А вашите телефони се подслушват. Искам да отговорите на въпроса ми: кой би могъл да го направи? Ако не желаете да отговорите на мен, ще трябва да го направите пред представители на Сикрет Сървис.

– Полин е на ръба на нервна криза – поклати глава Кейзър. – От няколко седмици е така. Познавам го по гласа ѝ. Ако продължавате да я притискате, тя ще се пречупи. Особено след случилото се днес с Дани.

– Значи се нуждае от професионална помощ.

– Когато става въпрос за Първата дама, не е толкова лесно.

– Не е лесно за жена, която обвинява съпруга си за смъртта на детето им. За жена, която не е имала куража да го напусне, преживява всичко в себе си и превръща живота си в ад.

– Вие май сте една от горещите почитателки на Дани, а?

– Да. Обичам мъжете с власт, защото ме възбуждат.