Стив Бери - Шифърът на Джеферсън

Но днешните капитани не ги избираха. Те наследяваха своите постове. Той често си представяше, че стои в рубката на някой от онези отдавна изчезнали платноходи, дебне с дни избраната жертва, преценява нейните силни и слаби страни. Ако противникът се окажеше опитен и закален в битките воин, той имаше правото да се откаже от преследването и да потърси друга, по-беззащитна плячка. И да я атакува фронтално или чрез изненада в зависимост от конкретните обстоятелства. Избор, роден от търпението. Тази нощ възнамеряваше да използва именно него.

– Никой от вас няма да напусне къщата, докато не открия предателя – отсече той. – С настъпването на утрото ще бъдат проверени банковите ви сметки, къщите ви ще бъдат претърсени, ще се свалят разпечатки от телефонните ви разговори. Вие лично ще подпишете съответните разрешения, ако са необходими такива

– Няма да се наложи – обади се мъжки глас.

Хейл трепна от изненада. Измина цяла секунда, преди да осъзнае, че гласът принадлежи на Клифърд Нокс, който току-що беше влязъл в стаята.

Боцманите не са обвързани с клетвата за мълчание.

– Аз знам кой е предателят – обяви Нокс.

Мериленд

Малоун се шмугна в офиса на два метра от себе си. Куршумът, който го последва, се заби в рамката на вратата. Във въздуха бръмнаха още няколко. Той извади пистолета си и потърси укритие зад бюрото. Но отвън се разнесе едва чутото захлопване на врата. Врагът се беше оттеглил.

В следващия миг прозорците се разтресоха от силна експлозия и се озариха в оранжево. Той се приближи към тях, разделяйки вниманието си между вратата на офиса и пламтящата кола навън. От насрещните стъкла проблеснаха алени пламъчета. Той изскочи в коридора и се втурна натам, но видя само някакъв мъж, който излетя от сградата, скочи в една от колите на предния паркинг и рязко потегли. Самият той също трябваше да изчезне от тук, и то бързо. Някой може би бе чул стрелбата и експлозията и вече бе повикал полицията – въпреки че институтът се намираше в гората, далеч от населени места. Но преди това Той се обърна и с няколко скока се озова пред кабинета на Вокио. Мониторите на бюрото продължаваха да излъчват синкаво сияние. Спря пред най-близкия от тях и присви очи. Отвореният файл на екрана съдържаше решението на шифъра на Джеферсън. Явно Вокио бе избягал, обзет от паника.

Малоун затвори файла, откри програмата за електронна поща, прикачи документа и го изпрати на собствения си имейл адрес. После изтри файла и изключи компютъра. Не беше особено сигурна предпазна мярка, но все пак щеше да му спечели време.

Погледна навън през тъмната рамка на прозореца. Колата долу продължаваше да гори. Дъждът шибаше стъклото с острите си иглички. На стотина метра вдясно от пламтящите ламарини зърна тъмна бягаща фигура.

Всички се спасяваха.

Уайът реши, че сега е времето за достойно оттегляне. Вокио беше мъртъв. Бе предупредил нещастника да се държи близо до него. Ако го беше послушал, все още щеше да е жив. Така че Уайът не би трябвало да се чувства зле. Но се чувстваше именно така.

Продължи да тича.

Карбонел го подмами тук с обещанието за двоен хонорар, но истинската ѝ цел беше да си остане тук. Това бяха нейните хора. Което означаваше, че трябва отново да си поговорят. Вече при неговите условия. Той знаеше как точно да го направи.

Нокс влезе и бавно огледа екипажа на "Адвенчър". Куентин Хейл мълчеше и чакаше. Явно беше любопитен да разбере какво ще каже боцманът.

– Капитан Хейл, последният разговор помежду ни се проведе по открита линия и нямаше как да споделя всичко, което научих В момента прилагаше на практика една от най-важните стратегии, които беше научил от баща си: винаги действай по план. Обратно на широко разпространеното мнение, пиратите никога не атакували на сляпо. Независимо дали действали на сушата или в открито море, те винаги прибягвали до услугите на разузнавателен отряд. Най-предпочитаното време за нападение било на разсъмване, в неделя или по време на официални празници, когато елементът на изненадата предотвратявал бягствата и преодолявал съпротивата.

– От известно време насам използвам тактиката на периодични проверки – продължи той. – Внимавах за всичко, което е извън обичайното. Големи покупки, охолен начин на живот, семейни проблеми. Може да ви прозвучи странно, но жената е в състояние да тласне мъжа към невероятни глупости Остави думите да увиснат във въздуха и внимателно огледа лицата срещу себе си. Очите му се местеха от едно на друго, без да спират нито за миг. Театърът беше предназначен само за един зрител: Куентин Хейл. Ако успееше да убеди него, останалото бе без значение.