Стив Бери - Шифърът на Джеферсън

– НРА му предложила пари срещу информация и той приел – приключи Нокс.

– А ти откъде знаеш това? – попита един от присъстващите.

– От човека, който е сключил сделката и когото аз ликвидирах – обърна се да го погледне Нокс. – Казва се Скот Парът, агент на НРА.

Обвиняемият продължаваше да мълчи.

– Разговарях надълго и нашироко с този Парът – добави Нокс. – Той открито злорадстваше, че знае всичко за нас. Благодарение на неговата информация беше провалено днешното покушение срещу президента Даниълс. Той знаеше всичко, което предстоеше да се случи – къде и кога. Моето убийство също фигурираше в плановете му и това беше причината да говори толкова открито пред мен. За щастие тези планове се провалиха.

Хейл заби мрачен поглед в лицето на обвиняемия.

– Ти ли ни продаде?

Мъжът изведнъж се обърна и хукна към вратата. Двама от присъстващите го пресрещнаха и го повалиха на пода.

– Достатъчно ли чухте и видяхте? – попита Нокс, обръщайки се към целия екипаж.

Всички кимнаха.

– Присъдата е виновен! – извика един от тях.

– Има ли "против"? – попита Нокс.

Мълчание.

– Не е вярно! – изкрещя обвиняемият, продължавайки да се бори с мъжете, които го държаха. – Няма капка истина в неговите думи!

Хейл знаеше наизуст тази част от устава: Боцманът след съгласието на мнозинството има пълното право да определи наказанието на всеки, който предава екипажа или дезертира от битката.

– Доведете го тук! – заповяда той.

Мъжът беше изправен на крака.

Мръсникът го беше поставил в изключително неблагоприятна позиция пред Андреа Карбонел. Нищо чудно, че тя бе демонстрирала такава самоувереност. Просто бе знаела всичко. А това поставяше под заплаха бъдещите му планове. Смъртта на предателя трябва да бъде мъчителна, за назидание на всички останали. Нокс измъкна пистолета си.

– Хей, какво правиш?

– Мисля да изпълня присъдата.

Лицето на осъдения се разкриви от ужас и той с нова сила започна да се бори с мъжете, които го държаха.

– Тя може да бъде изпълнена само след съгласието на мнозинството – напомни му Хейл. – Нека го чуем.

Веднага забеляза облекчението, което се изписа по лицата на хората.

– Както кажеш ти, капитане – извика един от тях, явно доволен, че не е на мястото на жертвата.

Обикновено капитанът не правеше забележки на боцмана пред останалите членове на екипажа, но сега ситуацията беше извънредна, като на война. А при извънредни ситуации думата на капитана е закон.

– Предателят ще бъде екзекутиран в седем нула нула сутринта в присъствието на целия екипаж – обяви решението си той.

3:14 ч. Сутринта

Касиопея напусна квартала на Шърли Кейзър, отби на безлюдния паркинг пред някакъв затворен мол и позвъни в Белия дом.

– Едва ли ще ти хареса онова, което ще чуеш – предупреди тя Едуин Дейвис.

Разказа му всичко, с изключение на последния въпрос, който беше обсъдила с приятелката на Първата дама.

– Тук има потенциал – заяви в заключение тя. – Може би ще успеем да изкараме Хейл на светло, но трябва да пипаме внимателно.

– Разбирам.

Имаха и други теми за обсъждане, но тя беше твърде уморена.

– Сега мисля да се наспя. Ще поговорим утре сутринта.

Отговорът на Дейвис дойде със секунда закъснение.

– Ще те чакам – рече той.

Тя прекъсна линията и понечи да запали мотоциклета, но в същия миг телефонът ѝ отново иззвъня. Погледна дисплея. Беше Котън. Най-после.

– Какво стана?

– Поредната нощ на забавления. Искам Сикрет Сървис да провери един регистрационен номер, въпреки че вече се досещам на кого принадлежи колата.

После ѝ разказа за развоя на събитията в Мериленд.

– Все пак имам и добра новина – добави той.

Слава богу, мълчаливо кимна тя.

– Шифърът действително е разкрит. Вече знам съдържанието на посланието на Андрю Джаксън до Общността.

– Къде си? – попита тя.

– В Ричмънд. Един много хубав хотел, казва се "Джеферсън".

– Аз съм във Фредериксбърг. Близо ли е?

– На около час път.

– Идвам при теб.

По време на предварителните проучвания на държавния архив успях да открия част от кореспонденцията между Томас Джеферсън и професора по математика в университета на Пенсилвания Робърт Патерсън, водена през декември 1801 г. По това време Джеферсън вече бил президент на Съединените щати. И двамата членували в Американското философско дружество, което насърчавало изследванията в областта на хуманитарните науки. Запалени на тема шифри и кодове, те редовно си разменяли информация по тези въпроси. Патерсън пише: "Векове наред държавниците и философите проявяват интерес към изкуството на секретните послания", след което добавя: , Но шифрите далеч не са съвършени." По-нататък дава определение от четири точки за перфектния шифър: 1) да бъде използваем на всички езици; 2) да бъде лесен за запомняне; 3) да бъде лесен за четене и писане и 4) да бъде абсолютно недостъпен за всички, които не притежават ключ или код за дешифриране. "