Стив Бери - Шифърът на Джеферсън

Уайът измъкна пистолета си и се оттегли в една от спалните. Зае позиция, която му позволяваше да наднича през процепа на рамката. Входната врата безшумно се отвори и в антрето се появи тъмна фигура.

Мъж, висок приблизително колкото него, облечен в черно. Стъпваше напълно безшумно.

Явно не само аз проявявам интерес към Карбонел, помисли си Уайът.

Нокс се отби у дома си, за да вземе душ и за да се преоблече. Жена му го посрещна с обичайната приветливост, без да пита къде е бил и какво е правил. Тези неща ги бяха изяснили отдавна. Работата му в Общността беше поверителна и тя действително вярваше, че той се занимава със секретната страна на корпоративния бизнес, а не с покушения, отвличания, убийства и още ред по-дребни престъпления, които вършеше почти ежедневно. За нея най-важното беше, че я обича, се грижи добре за трите им деца и са щастливи заедно. Тъмната страна на живота му предлагаше безброй възможности да прави каквото пожелае, но той беше научил от баща си – също боцман, че рискът винаги се възнаграждава.

Честно ли е да мамя майка ти с други жени? , беше попитал баща му. Не е, разбира се. Но аз съм там навън, а не тя. Ако ме хванат, аз ще вляза в затвора, а не тя. Накрая винаги се връщам у дома при нея. Грижа се за нея, ще остарея с нея. Но винаги ще правя това, което ми харесва.

Нокс не разбираше това егоистично поведение, докато не дойде неговият ред да вникне в изискванията на работата. Понастоящем за компанията работеха двеста и четиринайсет души от четирите фамилии. Той им служеше всеотдайно и те разчитаха на него. Капитаните изискваха да защищава и техните интереси. По принцип не можеха да го уволнят, но за сметка на това бяха в състояние да превърнат живота му в ад.

Провалът и в двете посоки означаваше само едно: жестоко наказание.

Добрият боцман непрекъснато трябваше да балансира. Нормално беше да се разтоварва от стреса в леглото на някоя от жените, с които се срещаше. Но Нокс никога не го беше правил. Той обичаше жена си и държеше на семейството си. Изневерите не го привличаха. Баща му не беше прав във всичко. Особено за семейния живот и за работата в Общността. Нещата се бяха променили и той често се питаше как ли би постъпил баща му, ако трябваше да се изправи срещу някое от днешните предизвикателства. Капитаните водеха все по-ожесточена борба помежду си, която вече заплашваше самото съществуване на компанията. Близките и отдавна установени отношения помежду им бяха обтегнати до скъсване. Но въпреки всичко той беше допуснал огромна грешка, обвързвайки се с Андреа Карбонел. Слава богу, че посоченият от нея предател действително се оказа затънал до гуша. Същевременно изпитваше някаква странна симпатия към този обречен нещастник. Попаднал в капан. Без надежда за изход. Изцяло на милостта на колегите си.

– Изглеждаш уморен – подхвърли жена му от вратата на банята.

– Имах тежка нощ – отвърна той, готов за душа и бръсненето.

– През уикенда можем да отскочим до плажа да си починем.

Имаха малка вила край Кейп Хатерас, наследство от баща му.

– Звучи ми добре – кимна той. – Само ти и аз, на плажа.

Тя се усмихна и го прегърна. Той погледна лицето ѝ в огледалото. Бяха заедно вече двайсет и пет години. Ожениха се рано и отгледаха три деца. Тя беше най-добрият му приятел. За нещастие огромна част от живота му оставаше тайна за нея. Баща му беше водил двойствен живот и беше изневерявал на съпругата си, но той се ограничаваше само с тайните на професията. Как ли щеше да реагира тя, ако научеше с какво всъщност се занимава той? Че убива хора?

– Времето обещава да бъде чудесно – подхвърли тя. – Хладно и приятно.

– Обичам те – промълви той, обърна се и я целуна.

– Винаги ми е приятно да го чуя – усмихна се тя. – И аз те обичам.

– Жалко, че трябва да се връщам в имението – подхвърли той и тя веднага разбра какво има предвид.

– А какво ще кажеш за довечера?

– Срещата е договорена – отвърна с усмивка той.

Тя го целуна и излезе.

Мислите му отново се насочиха към проблема.

За да се разсеят страховете на капитаните, въпросът с предателя трябваше да се реши бързо. Нищо не сочеше към него. Сега вече знаеше защо Карбонел му бе позволила да убие Скот Парът. Беше направил нещо, което се очакваше от него. Същевременно убийството на Парът елиминираше единствения друг служител на НРА, с когото беше имал контакти.

Което го правеше тотално зависим от тази жена. Лоша работа.

Самообладанието му постепенно се върна. След два часа щеше да бъде чист.