Стив Бери - Шифърът на Джеферсън

– Линкълн е знаел, че при липсата на две определени страници от дневника на Конгреса нашите разрешителни са невалидни. Но ние наивно сме му вярвали. Въпреки че сме нямали защита при евентуален съдебен процес. Капитаните ги чакал затвор, а може би и разстрел като предатели.

– Но никой от фамилията Хейл не е влязъл в затвора, нали? – попита Куентин.

Баща му кимна.

– Защото Ейбрахам Линкълн бил отстранен.

Той все още помнеше с каква изненада и смайване узна за тайната дейност на Общността и за връзката между Андрю Джаксън и Ейбрахам Линкълн.

– Абнър Хейл организирал убийството на Андрю Джаксън. За целта наел Ричард Лорънс, но Джаксън се отървал невредим и си отмъстил, като отнел разрешителните ни. Абнър прибегнал до тази крайна мярка, след като Джаксън отказал да помилва двама пирати, обвинени в плячкосването на американски кораб. По онова време това бил голям скандал. В процеса участвали прочути адвокати и популярни личности, които обвинили правителството в нарушаване на закона. Издадените присъди били толкова спорни, че предизвикали смъртни заплахи срещу Джаксън. Един актьор, Джуниъс Брутъс Бут, прочул се с ролите си в Шекспирови пиеси, заплашил да пререже гърлото му или да го изгори на клада насред Вашингтон, в случай че откаже да помилва пиратите. – Баща му направи малка пауза и добави: – Той бил бащата на Джон Уилкис, който двайсет и шест години по-късно убил Ейбрахам Линкълн по заповед на Общността.

Сега вече му стана ясно защо през 1865 г. капитаните се бяха отървали от съдебно преследване.

– Наемането на младия Бут сложило край на заплахата – продължи баща му. – Станало лесно, защото той бил обзет от маниакална цел. А такива хора са с нестабилна психика и лесно се манипулират. Убийството на Линкълн хвърлило държавата в хаос. Забравени били всички заплахи за арест. На всичкото отгоре самият Бут бил убит, докато се опитвал да избяга. Четирима от съучастниците му били арестувани, съдени и обесени. Други петима влезли в затвора. Но никой от тях не подозирал за нашата роля и затова ние сме оцелели.

Както ще оцелеем и днес.

Всичко зависеше от Андреа Карбонел. И от това колко силно тя желаеше смъртта на Стефани Нел. Този коз трябва да се разиграе много внимателно.

На вратата на спалнята се почука.

– Видях светлината под вратата и си позволих да ви обезпокоя – каза личният му секретар.

Хейл мълчаливо го погледна.

– Затворникът моли за разговор с вас.

– Кой от двамата?

– Предателят.

– По какъв повод?

– Не ми каза. Просто помоли за разговор с вас, насаме.

Малоун отвори очи и придърпа часовника до леглото.

6:50 ч. Сутринта .

Касиопея все още спеше. Той беше по тениска и боксерки, а тя – чисто гола, както обичаше да спи. И както му харесваше. Очите му се плъзнаха по извивките на тялото ѝ. Кожата ѝ беше гладка, без нито едно петънце. Беше красива. Жалко, че не разполагаха с повече време. Той се надигна и спусна крака на пода.

– Какво правиш? – попита тя.

Спеше леко както винаги.

– Трябва да тръгваме.

– Какво се случи снощи?

– Изтрих ключа на шифъра от сървъра на "Гарвър", но това ще ги забави само с няколко часа – обясни той. – Вероятно вече знаят, че съм изпратил имейл до себе си.

Той изчака секундата, която ѝ беше необходима, за да вникне в казаното.

– Следователно знаят, че си тук – кимна тя.

– Регистрирах се под чуждо име и платих в брой. Струваше ми бакшиш от сто долара, но администраторът не ми поиска никакъв документ. Обясних, че не искам жена ми да знае къде съм. – Посегна към дрехите си и добави: – Още снощи си дадох сметка, че те ще проследят имейла до тук. Но искам да знам кои са тези хора. Възможно е да ни отведат до Стефани.

– Мислиш, че ще разиграят театър ли?

– О, да. Предполагам, че вече чакат долу. Въпросът е колко внимание искат да привлекат. Ние обаче имаме едно предимство, което не им е известно.

Тя веднага го разбра.

– Точно така – кимна Котън. – Предимството си ти.

Вашингтон, окръг Колумбия

Изправен до прозореца, Уайът видя един джип да влиза в паркинга. До този момент никой не се бе появил в апартамента на Карбонел и самострелящото устройство продължаваше да чака. Той вече го беше изследвал отблизо и започваше да подозира, че е дело на Общността. Те действаха по подобен начин, което обаче не означаваше, че и някой друг не предпочита техния метод. Беше ясно, че Карбонел е измамила поне няколко участници в този конфликт – факт, от който със сигурност не беше доволна нито Общността, нито разузнавателните централи. Въпреки това той продължаваше да мисли, че и това бе нейно дело – както всичко, което се беше случило предишната нощ.