Стив Бери - Шифърът на Джеферсън

Не сподели откритието си с Касиопея. Не можеше да го направи по телефона. Монтичело отстоеше само на час път в западна посока. Утре щяха да отскочат до там.

Уайът нае стая в един малък хотел в покрайнините на Вашингтон. Кокетен и модерен, с компютър във всяка стая. Не беше далеч времето, когато компютрите в хотелските стаи със сигурност щяха да се превърнат в задължителна част от обзавеждането – като сешоарите и телевизорите.

Включи флашката и прочете дешифрираните от Вокио текстове.

Умно копеле.

Жалко, че умря, но сам си беше виновен. Онези типове в института умишлено ги бяха принудили да използват колата на учения. Оставиха го да изстреля няколко патрона и да свърши онова, за което беше дошъл, а после просто се оттеглиха. Заложената бомба в колата щеше да реши два от проблемите им едновременно.

Карбонел покриваше следите си. Очевидно се беше уплашила от желанието на НРА и ЦРУ да се доберат до него. Понякога един свидетел по-малко означава много. Въпреки това беше силно разочарован от себе си. Би трябвало навреме да отгатне какво ще се случи. Алчността го беше заслепила. Искаше тези пари и си въобразяваше, че е на крачка пред противника както обикновено. Слава богу, че все пак беше извадил късмет.

Сайтът за Монтичело съдържаше информация за "Колелото на Джеферсън", което беше изложено в имението на президента. Монтичело не беше далеч. Утре щеше да отскочи до там и да направи всичко възможно да се сдобие с това колело.

Погледна часовника си. 4:10 ч. Сутринта. Няколко кликвания по клавиатурата бяха достатъчни. Къщата музей отваряше в девет. Разполагаше с пет часа, за да се разправи е Андреа Карбонел.

Вашингтон

5:00 ч. Сутринта

Уайът огледа апартамента с нескрито възхищение. Просторен, стилен и скъп. Проникна лесно, защото ключалката беше съвсем обикновена. Нямаше аларма, нямаше кучета, липсваше специално осветление. Намираше се извън центъра, в престижен район с маркови бутици и изискани ресторанти. Достъпът се осъществяваше през висок портал от ковано желязо, който най-вероятно се задвижваше дистанционно. Обитателите на подобни апартаменти обичат гостите им да чакат безшумното отваряне на високите крила. Самият той също живееше в подобен апартамент във Флорида, но там порталът на блока се отваряше от жива охрана – лукс, който костваше по няколкостотин долара месечно на всеки от обитателите му. Струваше си, защото така си осигуряваха надеждна защита срещу разни досадници.

Той огледа наоколо. Преобладаваше минималистичният стил. Оникс, ковано желязо и теракота. Видя поставка с музикални дискове. Повечето с мамбо, салса и латино джаз. Тази музика не беше по вкуса му, но със сигурност се харесваше на собственичката на апартамента.

Андреа Карбонел.

Бе научил къде живее от свой стар информатор. За разлика от повечето си колеги тя беше предпочела дом извън чертите на Вашингтон. Това налагаше всекидневното използване на служебна кола с шофьор. Същият човек му съобщи, че в момента Карбонел се намира на борда на хеликоптер на НРА, който щеше да кацне на летище "Дълес" след трийсет минути. Тя вече беше предупредила в службата, че ще се появи там не по-рано от осем сутринта. След като го остави в Мериленд, беше прекарала остатъка от нощта навън. Небрежността по отношение на личната ѝ програма беше доста странна на фона на старателно обмислените ѝ машинации. Озадачаваха го и събитията, които се бяха разиграли в Мериленд. Дали Карбонел вече знаеше за смъртта на др Гари Вокио? В това нямаше никакво съмнение. През целия вчерашен ден тази жена беше на крачка пред него. Днес беше негов ред.

В жилището не се виждаше нито една лична вещ, нямаше дори намек за домашен уют. Никакви снимки, никакви сувенири. Тази жена очевидно нямаше съпруг и деца, нямаше приятели и домашни любимци.

Той живееше по същия начин. Сам, винаги сам. Години наред без постоянна връзка. Няколко жени бяха проявили интерес. Главно разведени и вдовици, но имаше и омъжени. Той обаче не бе отвърнал на чувствата им. Коремът му се свиваше при мисълта, че може да споделя чувствата и живота си с някоя жена и да получи в замяна собствените ѝ недостатъци. Предпочиташе самотата и тишината, която в момента го обгръщаше.

До ушите му достигна някакъв звук. Погледът му се измести към входната врата. Чу се някакво драскане. Не от ключ в ключалката, а от използването на специални инструменти. Същите, до които и той беше прибягнал преди малко.