Стив Бери - Шифърът на Джеферсън

Уайът наблюдаваше новодошлия, който не предприе никакво претърсване. Вероятно знаеше, че в апартамента няма никой. Свали сака от рамото си и изсипа съдържанието му на пода. Един стол от трапезарията беше преместен до входната врата. Две щипки прикрепиха към облегалката му нещо, което приличаше на пушка, а краката му опряха в канапето. Метални кукички бяха завинтени в тавана, в касата и в самата входна врата. През тях непознатият сръчно промуши тънка найлонова корда, вързана за спусъка на оръжието.

Уайът бързо схвана за какво става въпрос. Самострелящо устройство.

Някога бяха използвали такива за охрана на отдалечени жилища. Вързани за вратата или прозореца, те стреляха срещу всеки, който минеше през тях. Отдавна бяха забранени от закона. Общо взето, старомодна работа. Доста примитивна. Но ефикасна.

Мъжът приключи с работата си. Подръпна кордата, за да провери дали е достатъчно опъната, после внимателно открехна вратата и се измъкна навън. Уайът гледаше след него е дълбоко недоумение. Чие друго търпение се беше изчерпало?

Бат, Северна Каролина

Хейл не успя да заспи. Много се надяваше, че след процеса ще успее да си почине, но в главата му се блъскаха твърде много тревожни мисли. Поне проблемът с предателя беше решен. Нокс се бе справил със ситуацията като истински боцман и капитаните получиха възможност да демонстрират пред подчинените си какво очаква всеки, който наруши устава. Това беше задължително и трябваше да се случва от време на време. Големите му тревоги обаче бяха свързани с ключа за шифъра.

Щеше ли да му го даде Карбонел? Парът беше излъгал Нокс. А може би и тя лъжеше него?

Дали най-накрая щеше да успее там, където се бяха провалили баща му, дядо му и прадядо му?

– Той е напълно неразгадаем – каза баща му. – Безразборни букви, изписани на лист хартия. Без никакъв смислен порядък.

– А защо ни е този шифър? – попита Хейл с цялата наивност на младеж, още ненавършил двайсет. – Нищо не ни заплашва. Нашето разрешително е валидно и действа без проблеми.

– Засега наистина е така. Настоящият президент проявява разум, подобно на повечето свои предшественици. По време на Първата световна война Уилсън бил изключително доволен от помощта ни. Също като и Рузвелт през Втората. Но има и президенти, които са отказвали да спазват споразумението ни с оправданието, че не е одобрено от Конгреса. Те са общо четирима. Първият е Андрю Джаксън, който стигнал до заключението, че разрешителното ни е неприложимо от гледна точка на закона. И това ни създаде сериозни проблеми.

Баща му никога не беше говорил за това.

– Кои по-точно са четиримата? – попита Хейл.

– Онези, които бяха застигнати от куршум.

Правилно ли беше чул?!

– Куентин, твоите братя и сестри не знаят с какво се занимавам в действителност, освен че ние притежаваме и управляваме различни търговски компании. Разбира се, те знаят за славното ни морско минало и се гордеят с участието ни в създаването на тази държава също като теб. Но нямат никаква представа с какво сме се занимавали на по-късен етап.

Той също, въпреки че баща му постепенно го въвеждаше в делата си.

– По време на Гражданската война Съюзът ни възложил задачата да прекъснем доставките за Конфедерацията по море. Получили сме разрешение да атакуваме френските и британските търговски кораби. Флотът на Съюза блокирал южните пристанища, а ние сме се заели с корабите в открито море. Е, пропуснали сме някои от тях просто защото все пак сме южняци. Това позволило на Конфедерацията да се съпротивлява по-дълго от очакваното.

Куентин за пръв път чуваше тази история.

– Линкълн бил бесен, но войната го принудила да използва услугите ни. Той знаел, че Джаксън е обезсилил разрешителните ни, но въпреки това ни дал пълна свобода на действие. Поведението му обаче коренно се променило, след като спечелил войната. Издал заповед за арестуването на всички капитани от Общността, обвинявайки ги в пиратство. – Баща му замълча за миг, спрял настоятелен поглед върху лицето му. – Все още помня деня, в който татко ми разказа онова, което ще споделя с теб сега.

Баща му наближаваше седемдесет и беше в лошо здравословно състояние. Като най-малък, Куентин беше държан настрана от бизнеса. По-големите му братя и сестри бяха постигнали далеч повече от него, но въпреки това избраният беше именно той.