Стив Бери - Шифърът на Джеферсън

– Мери! – изкрещя той. – Там ли си, Мери?

Трябваше да стигне до нея. Втурна се към прозореца и се надвеси навън. Полин не се виждаше никъде. Може би беше тръгнала да вземе стълбата от хамбара.

Прекрачи перваза, увисна на ръце и разтвори пръстите си. Прелетя трите метра до храсталаците и успя да се задържи на крака. Хукна към другата страна на къщата, без да губи нито секунда. Лошото му предчувствие се сбъдна. Целият втори етаж беше обхванат от пламъците, включително стаята на дъщеря им.

Долу стоеше Полин, безпомощно протегнала ръце.

– Отиде си! – проплака тя. – Отиде си детенцето ми!

– Спомените от тази ужасна нощ го измъчват вече трийсет години – прошепна Дейвис. – Изгубили единственото си дете, а Полин не можела да има друго.

Касиопея не знаеше какво да каже.

– Причината за пожара се оказала горяща пура, забравена в пепелника. По онова време Даниълс бил градски съветник и обичал скъпите пури. Полин го молела да ги зареже, но той отказвал. Детекторите за дим още не били измислени, но официалното заключение на следствието било категорично – пожарът можел да бъде предотвратен.

Тя бавно осъзна последиците от това заключение.

– Как са успели да спасят брака си след всичко това? – прошепна тя.

– Не са успели.

Уайът прошепна паролата в домофона и електронната ключалка изщрака. Пое по стълбите към втория етаж, където се намираше кабинетът на др Гари Вокио. Докторът го поздрави, седнал зад бюрото, отрупано с книжа и три включени монитора. Наближаваше четирийсет, беше слаб и с по момчешки подстригана червеникава коса. Запуснат външен вид, навити ръкави на ризата и уморени очи.

Книжен плъх, безпогрешно отгатна Уайът.

– Не съм нощна птица – отбеляза Вокио, след като се ръкуваха. – Но НРА плаща сметката и ние сме длъжни да изпълняваме заповедите ѝ. Затова изчаках появата ви.

– Искам всичко, с което разполагате.

– Този шифър здравата ни изпоти. На компютрите им бяха нужни почти два месеца, за да го разбият. Но и за това ни трябваше малко късмет.

Уайът не се интересуваше от детайлите. Приближи се до прозореца и погледна към паркинга. Мокрият асфалт блестеше под ярката светлина на луминесцентните лампи.

– Нещо не е наред ли? – попита Вокио.

Скоро ще разберем, помисли си Уайът, продължавайки да гледа навън. Блеснаха светлините на фарове. Една кола навлезе в паркинга и спря под най-близкия осветителен стълб. Вратата се отвори.

Котън Малоун.

Карбонел се оказа права. После се появи още една кола. С изключени светлини. Насочи се право към Малоун с напрегнат рев на двигателя. Проехтяха изстрели.

Хейл слушаше Андреа Карбонел. Гласът ѝ звучеше спокойно и уверено като на човек, който се забавлява. Без никаква следа от тревога.

– Вероятно си даваш сметка, че мога да се споразумея със Стефани Нел, а после да я пусна да си върви – подхвърли той. – Все пак тя е шеф на уважавана разузнавателна агенция.

– Ще ти е трудно да работиш с нея.

– По-трудно, отколкото с теб?

– Не забравяй, че аз държа ключа за шифъра, Куентин – напомни му тя. – Аз и никой друг.

– Откъде да знам, че наистина е така? Веднъж вече ни излъга.

– Имаш предвид недоразумението с Нокс ли? Просто исках да гарантирам сигурността си, но не стана. Окей, ти спечели първия рунд. Но какво ще кажеш, ако ти предам кода? Ще изчакам да откриеш двете липсващи страници, а после ще преговаряме отново, вече от по-добри позиции.

– Да разбирам ли, че срещу това ще искаш да елиминирам пленницата си?

– Само ако не ти представлява проблем.

– Трябва да ти напомня, че дори с двете липсващи страници аз нямам имунитет срещу подобно деяние.

Карбонел би трябвало да е наясно, че разрешителните за каперство не освобождаваха от вина за предумишлено убийство.

– Това не те е притеснявало досега – отвърна тя. – Един човек на дъното на Атлантика със сигурност би се съгласил с мен.

Тези думи го хванаха неподготвен.

– Имаш информатор, така ли?

– Нали за това са шпионите.

Беше достатъчно. Вече знаеше къде да търси. А тя знаеше какво ще последва.

– Замитаме следите, а?

– Да речем, че мога да проявявам и щедрост, когато се налага – засмя се тя. – Наречи го демонстрация на добра воля.

Стефани Нел да върви по дяволите. Май щеше да се окаже, че е по-ценна мъртва.

– Искам този ключ. Открия ли липсващите страници, проблемът ти ще бъде решен.

Белият дом

Касиопея влезе в помещението до голямата спалня на президентската двойка. Беше обзаведено като уютен кабинет.