– Което отново ни връща към Андрю Джаксън – кимна Даниълс. – Той е единственият президент, който ги притиснал здравата.
Дейвис се наведе и измъкна изпод масата тънка кожена папка, от която извади лист хартия.
– Това е писмото, което Джаксън написал до Абнър Хейл – един от членовете на Общността, през хиляда осемстотин трийсет и първа – поясни президентът. – Копие от него е запазено в секретен комплект президентски документи в Държавния архив, далеч от любопитни погледи. Но Едуин успя да стигне до него.
– Не съм чувал за подобен архив – поклати глава Малоун.
– Ние също научихме съвсем скоро за него – отвърна Даниълс. – Тук трябва да добавя, че аз не съм първият, който го е прочел. В Държавния архив водят дневник на всички, които са проявили интерес към него. Оказва се, че сред тях има доста президенти, последният от които е Джон Кенеди. – Той посочи листа. – Както можете да се уверите сами, Абнър Хейл изпратил убиец на Джаксън, или поне Джаксън е мислел така.
Малоун прочете текста, подаде го на Касиопея и попита:
– Абнър е роднина на Куентин Хейл, така ли?
– Прапрадядо – кимна Даниълс. – Те са много стара фамилия.
Малоун се усмихна.
– Андрю Джаксън бил толкова бесен, че откъснал страниците от дневниците на Камарата и Сената, които съдържали одобрението от страна на Конгреса на разрешителните за каперство на четирите фамилии. Аз лично видях назъбените краища на откъснатите страници.
– Това ли е причината да не анулирате тези документи? – попита Касиопея.
Малоун знаеше отговора.
– Липсата на копие, което потвърждава одобрението на Конгреса, прави въпросните документи юридически невалидни. Президентите не могат да подпишат разрешителното за каперство, преди то да бъде одобрено от Конгреса. А в този случай няма документ, който да удостоверява, че това е било направено.
– Значи президентите не могат да подписват еднолично тези писма? – попита Касиопея.
– Забранено им е от Конституцията – поклати глава Даниълс.
– В случай че въпреки всичко поемете инициативата да анулирате разрешителните, това би означавало, че ги приемате за валидни – подхвърли Малоун. – А отмяната не може да засяга вече подписани актове. Приносителите им ще запазят имунитета си пред закона – към което и се стреми днешната Общност.
– Така е – кимна Даниълс. – И в двата случая сме обречени. Би било по-добре, ако Джаксън беше унищожил въпросните страници. Но този луд мръсник предпочел да ги запази в личния си архив. За да може да ги тормози, както сам си признава. Да ги принуди да се тревожат и за други неща, а не да организират атентати срещу президента. В крайна сметка става така, че просто ни е прехвърлил проблема.
– Как ще постъпите, ако разполагате с тези две страници? – попита Касиопея.
– Това беше задачата, с която се зае Стефани. Да проучи възможностите. Не съм от хората, които прехвърлят проблемите на своите наследници.
– И какво стана? – попита Малоун.
– Нещата се объркаха – въздъхна президентът. – Посещението на Хейл при Едуин пробуди нашето любопитство и ние започнахме да задаваме въпроси. Не след дълго открихме, че директорката на НРА Андреа Карбонел поддържа контакти с Общността.
Малоун познаваше тази жена още от времето на службата си в отряд "Магелан". Американка от кубински произход, изключително твърда и последователна. Сериозен човек. Веднага разбра и за какво намеква президентът.
– Твърде тесни контакти, а? – подхвърли той.
– Не сме сигурни – поклати глава Дейвис. – Откритието беше неочаквано и предизвика силното ни безпокойство. Почувствахме се длъжни да научим повече.
– А Стефани предложи да свърши тази работа – добави Даниълс. – Сама, напълно доброволно.
– Защо точно тя? – попита Малоун.
– Защото искаше. Защото ѝ вярвам. НРА е в конфликт е останалите разузнавателни служби по отношение на Общността. Те искат да вкарат пиратите в затвора, но Карбонел е против. Намесата на друга агенция само би задълбочила конфликта. Миналата седмица със Стефани обсъдихме този въпрос. Тя ме убеди, че ще бъде най-добре да се заеме лично. После се свърза с няколко бивши агенти на НРА, които разполагаха с факти за връзката между Карбонел и Общността. Преди четири дни трябваше да се обади на Едуин и да докладва какво е научила. За съжаление това не се случи и ние нямаме представа защо. Предполагаме, че е била отвлечена.
Или нещо по-лошо, добави мислено Малоун.
– Притиснете Карбонел, а също и Общността.
Читать дальше