Стив Бери - Шифърът на Джеферсън

– Защо тогава не удовлетворихте исканията му? – попита Касиопея.

– Защото Андрю Джаксън се е погрижил това да не се случи – отвърна президентът Даниълс.

Ню Йорк

Уайът не остана доволен от напомнянето за уволнението му. Малоун наистина беше повдигнал обвинения срещу него и това бе довело до създаването на специална комисия, чиито членове – бюрократи на средно ниво без оперативен опит – бяха определили действията му като незаконни.

– Нима трябваше да си пробия път със стрелба заедно с Малоун? – беше попитал комисията той. – да атакуваме с оръжие, надявайки се на някакъв успех, докато тримата агенти чакат отвън?

Според него въпросът му беше напълно основателен, а на всичкото отгоре и единствен по време на цялото изслушване. Но комисията прие твърдението на Малоун, според което тримата агенти са били използвани като мишени, а не като охрана. Невероятно! Той познаваше поне половин дузина професионалисти, които биха рискували живота си и за по-незначителна кауза. Нищо чудно, че разузнавателната общност се раздираше от проблеми. Всеки искаше да бъде прав, без да го е грижа дали работи добре.

Останал без избор, той прие поражението си и продължи напред. Но това не означаваше, че е забравил човека, който му бе причинил всичко това. Да, тези хора бяха прави – той наистина трябваше да потърси сметка от Малоун.

И днес се опитваше да го направи.

– Дано разбираш, че с Карбонел е свършено – подхвърли човекът от АНС. – Националната разузнавателна агенция е безполезна. Вече никой не се нуждае нито от нея, нито от Карбонел.

– Общността също е пътник – добави човекът от ЦРУ. – Нашите съвременни пирати ще прекарат остатъка от живота си във федерален затвор, където им е мястото. Но ти не отговори на въпроса ни: те ли са отговорни за случилото се днес?

Предоставеното от Карбонел досие съдържаше кратка справка за четиримата капитани на Общността – последни издънки на авантюристите от XVIII век и преки наследници на пиратите и каперите. Приложената кратка психологическа справка обясняваше как се чувства морякът, който излиза в открито море с убеждението, че ако се държи храбро и спечели битката с врага, ще бъде отрупан с похвали и ще получи повишение. А историята ще отбележи усилията му дори когато изгуби битката. Но човек трябва да е безумно смел, за да се изправи пред опасността със съзнанието, че никой няма да научи за това. Още повече, че в случай на провал ще бъде обсипан с подигравки.

Каперите бяха работили и при двете условия.

При успех наградата им била част от плячката. Но и при най-малкото отклонение те се превръщали в обикновени пирати, които били обесвани. Каперът можел да плени най-модерните крайцери на английския крал, без това изобщо да бъде забелязано. Но ако в хода на този процес нечий живот бил погубен или някой бил осакатен, положението му се утежнявало. Изведнъж се оказвал сам, без закрилата на държавата.

В края на справката се подчертаваше колко лесно тези хора биха могли да се отклонят от правилата.

– Ти подмами Малоун и го тласна в капана – пристъпи към него представителят на АНС. – Защото си знаел какво ще се случи днес. Надявал си се някой да го гръмне, нали? Какво става с теб, Уайът? Нима вече си изгубил вкус към убиването?

Уайът запази спокойствие.

– Свършихме ли? – равнодушно попита той.

– Ти свърши – уточни човекът на ЦРУ. – Засега. Не желаеш да говориш, но при нас работят хора, които знаят как да получат отговори на въпросите си.

Двамата насреща му пристъпваха от крак на крак, сякаш за да подчертаят превъзходството си. Може би заплахата с по-суров разпит имаше за цел да го стресне. Не разбираше какво ги кара да допускат, че подобна тактика ще им донесе успех. Но той предвидливо беше скътал достатъчно пари в чуждестранни банки, за да живее спокойно до дълбоки старини. На практика не искаше нищо от тези хора. Това беше едно от предимствата на заплащането от бюджета за незаконни операции – нямаше нито проверки, нито данъчни декларации.

Всъщност Уайът се колебаеше между две възможности.

Предполагаше, че двамата, които го докараха тук, все още чакаха пред вратата. Зад спуснатите щори на прозореца в дъното със сигурност имаше противопожарна стълба. Всички стари сгради разполагаха с такива.

Въпросът беше дали да отстрани тъпаците насреща си без много шум, или да ликвидира и четиримата.

– Идваш с нас – обяви агентът от АНС. – Карбонел трябва да даде много обяснения, а ти ще бъдеш главен свидетел на обвинението. Със задачата да опровергаеш лъжите ѝ.