Стив Бери - Шифърът на Джеферсън

– Притежавали сте официално писмо, така ли? – попита той.

– Да – кимна Хейл. – Притежаваме го и днес. Нося го със себе си.

Той бръкна в джоба на сакото си и извади прегънат лист.

Дейвис го разгърна. Оказа се, че това е фотокопие на документ на повече от двеста години. По-голямата част от него беше печатна, но имаше и бележки, написани на ръка.

ДЖОРДЖ УОШИНГТЪН,

президент на Съединените американски щати

Поздрав на всички,

които ще прочетат този документ

ДА СЕ ЗНАЕ, че в изпълнение на приет от Конгреса на Съединените щати закон, на днешния ден девети от февруари на хиляда седемстотин деветдесет и трета година аз лично давам разрешение и лиценз на Арчибалд Хейл и неговите лейтенанти, офицери и екипажи да покоряват, отнемат и конфискуват цялото имущество и богатство па всички врагове на Съединените американски щати. Всички конфискувани вещи и предмети, включително облекло, оръжие, лични принадлежности и ценности остават притежание на приносителя на това писмо, който трябва да заплати двайсет процента от тяхната стойност на правителството на Съединените американски щати. За да бъде окуражен в атаките си срещу гореспоменатите врагове и да ги доведе до успешен край, както стана при конфликта неотдавна, Арчибалд Хейл се освобождава от задължението да спазва всички действащи наказателни и финансови закони на Съединените щати и на други страни, които могат да попречат на някои или на всички агресивни действия или да ги спрат, с изключение на предумишленото убийство. Настоящото разрешение влиза в сила от горепосочената дата и е валидно за всички наследници на гореспоменатия Арчибалд Хейл.

Подписано лично от меч и скрепено с Държавния печат па Съединените американски щати във Филаделфия, на деветия ден от февруари на хиляда седемстотин деветдесет и трета година.

Джордж Уошингтън

Дейвис бавно вдигна поглед от документа и попита:

– Значи вашата фамилия притежава официален документ за нанасяне на поражения на враговете на страната при пълен имунитет от законите?

– Точно така – кимна Хейл. – В знак на благодарност за всичко, което сме направили за нея. Другите три фамилии също разполагат с подобни разрешителни от президента Уошингтън.

– А как сте се възползвали от тях?

– Благодарение на нашата намеса във войната от хиляда осемстотин и двацайсета конфликтът бил прекратен. След това сме участвали в Гражданската война, испанскоамериканската война и в двете световни войни. Веднага след Втората световна новосъздадената разузнавателна общност в Америка се обърна за помощ към нас. През последните двайсет години ние проникнахме в Близкия изток, където блокираме финансови операции, усвояваме активи и източваме печалби. Изобщо всичко, което е необходимо. Разбира се, днес вече не използваме кораби и пирати. Вместо да плаваме по моретата с въоръжени до зъби екипажи, ние пътуваме по електронен път и работим чрез утвърдените финансови системи. Може би забелязахте, че в разрешителното не се споменава изрично корабоплаване.

Това наистина беше така.

– И не е ограничено във времето.

Дейвис стана и свали от рафта зад себе си тънка брошурка, която винаги му беше подръка. На корицата ѝ беше изписано Конституция на Съединените американски щати.

– Член първи, параграф осми – кимна Хейл.

Този мъж четеше мислите му. Разгърна брошурата на съответната страница. Всичко беше точно така, както го беше описал Хейл.

Конгресът има правото да обявява война, да издава разрешителни за каперство и за репресалии и да установява правила за пленяване на суша и на море.

– Разрешителните за каперство съществуват още от дванайсети век – поясни Хейл. – Историята сочи, че първото подобно разрешително е било издадено от Едуард Трети през хиляда триста петдесет и четвърта година. Било смятано за почтено призвание и обединявало в себе си патриотизъм и материална изгода. А приносителят му нямал нищо общо с пиратите, които били обикновени крадци.

Интересно тълкуване, помисли си Дейвис.

– Каперството процъфтявало в продължение на цели петстотин години – добави Хейл. – Един от най-изявените му представители бил Франсис Дрейк, който разбил испанската армада от името на кралица Елизабет Първа. Европейските държави издавали разрешителни за каперство не само по време на война, но и в мирно време. Това била толкова рутинна практика, че бащите основатели на нашата държава предоставили на Конгреса постоянното право за издаване на разрешителни, а народът го одобрил с ратифицирането на конституцията. От създаването на държавата до наши дни въпросният документ е претърпял двайсет и седем поправки, но нито една от тях не ограничава или прекратява действието му.