Стив Бери - Шифърът на Джеферсън

И въпреки всичко тази вражда изглеждаше малко по-различна. По-лична. И това го тревожеше.

Бат, Северна Каролина

Хейл стигна до дома си, все още бесен от поведението на Стефани Нел – типично доказателство за неблагодарността на американците. Беше получил храчка в лицето въпреки всичко онова, което Общността беше направила за тях по време на Американската революция и след нея.

Той спря да събере мислите си пред широкото стълбище във фоайето. Отвън секретарят му вече го беше предупредил, че тримата капитани го очакват. Трябваше да се държи много внимателно с тях. Вдигна поглед към един от портретите, окачен на стената с дъбова ламперия. От него го гледаше прапрадядо му – същият, който беше живял в това имение и който беше нападнал един друг президент. Абнър Хейл.

В средата на XIX век оцеляването е било далеч по-лесно просто защото светът е бил по-голям. Всеки е имал възможност да изчезне в него. Той често се питаше какво ли е било да се кръстосват океаните с издути платна – като разгневен лъв, който търси плячка , според един от тогавашните хроникьори. Непредсказуем живот в открито море, без дом, без ограничения, подчиняващ се на няколко прости правила, приети от всички на борда.

Хейл направи няколко дълбоки вдишвания и издишвания, изпъна гънките по дрехите си и отвори вратата на библиотеката – просторно правоъгълно помещение със сводест таван и остъклена стена, която гледаше към овощната градина. Беше я преустроил преди десетина години, заличавайки следите от влиянието на баща си, и умишлено бе пресъздал атмосферата на провинциално английско имение.

Затвори след себе си и се обърна към тримата мъже, които се бяха настанили на столовете с дебела тапицерия от тъмночервено кадифе.

Чарлс Когбърн, Едуард Болтън и Джон Сюркуф.

Стройни и здрави мъже. Двама от тях с мустаци, всички с бръчици около очите, причинени от силното слънце. Морски вълци като самия него, положили подписи под действащия устав на Общността, глави на големи фамилии, свързани помежду си с нерушима клетва. Представи си как коремните им мускули се стягат от напрежение точно като тези на Абнър Хейл след глупостта, извършена през 1835 г.

Реши да започне с въпроса, на който вече знаеше отговора.

– Къде е боцманът?

– В Ню Йорк – отговори Когбърн. – Опитва се да ограничи щетите.

Добър отговор. Очевидно бяха решили да бъдат откровени с него. Преди два месеца именно той ги беше уведомил за планираната визита на Даниълс в Ню Йорк. На последвалия дебат относно евентуалните шансове за атентат бяха стигнали до заключението, че те са минимални, след което бяха гласували.

– Излишно е да ви напомням, че решихме да не го правим – отбеляза на глас той.

– Но после ние променихме мнението си – отвърна Болтън.

– Сигурен съм, че именно ти си бил инициаторът.

Фамилията Болтън винаги беше демонстрирала ирационална агресивност. Основателите ѝ участвали в изграждането на Джеймстаун през 1607 г., след което натрупали огромно състояние от доставките за новата колония. Една от тях се оказал непознат дотогава сорт тютюн, който виреел много добре в песъчливата почва и бързо се превърнал в основния износ на Вирджиния, осигурявайки просперитета на колонията за столетия напред. Наследниците на фамилията се заселили в Бат, където се насочили към пиратска дейност, а по-късно станали капери.

– Бях убеден, че с този ход ще решим проблемите си – поясни Болтън. – Вицепрезидентът със сигурност щеше да ни остави на мира.

– Нямаш никаква представа какво щеше да се случи, ако бяхте успели – принуди се да отвърне Хейл.

– Виж какво, Куентин – въздъхна Джон Сюркуф. – Лично аз си давам сметка само за едно: че в момента съм изложен на сериозен риск да попадна в затвора, а фамилията ми да бъде лишена от всичко, което притежава. Не мога да си го позволя, като бездействам. Мисля, че изпратихме ясно послание въпреки провалената операция.

– До кого го изпратихте? – веднага го засече Хейл. – Нима възнамерявате да поемете отговорност за този акт? Някой в Белия дом знае ли, че вие тримата стоите зад опита за покушение? И ако е така, колко време остава, преди да бъдете арестувани?

Никой не отговори.

– Абсолютно глупав начин на мислене – продължи Хейл. – Това не ви е хиляда осемстотин шейсет и пета, не ви е дори хиляда деветстотин шейсет и трета. Живеем в нов свят, с нови правила.

Напомни си, че историята на фамилията Сюркуф бе различна от останалите. Те бяха започнали като корабостроители, емигрирали в Северна и Южна Каролина малко след като Джон Хейл бе основал Бат. Финансирали разрастването на града, като инвестирали в него голяма част от печалбите си. Неколцина представители на фамилията стигнали до губернаторския пост на колонията, други предпочели да си останат корсари. Началото на XVIII век било златната ера на пиратството и фамилията Сюркуф не пропуснала да се възползва от нея. По-късно те също се легализирали като капери. В навечерието на XIX век станал известен един доста любопитен факт, а именно, че Сюркуф подпомогали финансово завоевателните походи на Наполеон. По това време един от тях живеел в Париж и бил близък приятел на императора. По силата на обстоятелствата той попитал Наполеон дали ще му позволи да облицова терасата в имението си с френски монети. Императорът отказал, защото не желаел хората да тъпчат върху лика му. Сюркуф обаче не се отказал. Облицовал терасата си с монети, но наредени отвесно. Това решило проблемите. За съжаление неговите наследници проявили същото лекомислие към парите и бързо пропилели състоянието си.