Стив Бери - Шифърът на Джеферсън

– Разбирам тревогите ти – меко промълви Хейл. – Моите също не са малки, но ние сме заедно във всичко това.

– Те вече разполагат е пълна информация – въздъхна Когбърн. – Всичките ми сметки в швейцарски банки са били проверени.

– Моите също – добави Болтън.

Общите им депозити в чужбина възлизаха на няколко милиарда долара, върху които не беше платен нито цент данък общ доход. Всеки от тях беше получил официално писмо от Главната прокуратура на САЩ, в което им се съобщаваше, че са обект на криминално разследване. От това се разбираше, че вместо едно прокуратурата е завела четири отделни дела. Очевидно е цел да ги разедини и настрои един срещу друг.

Но тези прокурори силно подценяваха устава.

Корените на Общността лежаха в затворения свят на пиратите – груб, жесток и безпардонен, но свят със своисобствени закони. Пиратските общности винаги са били стройни организации е ясната цел за обща печалба. Именно те бяха прилагали на практика онова, което беше открил Адам Смит: Ако крадците и убийците се обединят в съюз, те задължително трябва да се въздържат да се крадат и избиват помежду си.

Точно така постъпвали пиратите.

Онова, което първоначално носело наименованието "крайбрежни обичаи", наложило създаването на правилник за всяко отделно плаване: начин на поведение, наказания, подялба на плячката между капитаните и екипажа. Всеки поотделно се заклевал в Библията, че ще спазва установените правила. Ритуалът завършвал с глътка ром, примесена с барут. Това означавало, че никой, дори и капитанът, не е по-голям от останалите. Одобрението на правилата ставало само с пълно единодушие. Несъгласните били свободни да напуснат кораба и да търсят други, по-справедливи за себе си условия. Когато няколко кораба се обединявали в армада, те създавали допълнителни правила за сътрудничество – както това бе станало в самата Общност. Четири фамилии, обединени в името на една обща цел.

Предателството спрямо екипажа и срещу когото и да било от неговите членове се наказва по усмотрение на боцмана или на целия екипаж. Същото се прилага и спрямо дезертьорите и онези, които проявяват страх в боя.

Никой няма право да се опълчи срещу другия.

Или, казано по-точно, никой няма да преживее какъвто и да било опит в тази посока.

– Моите счетоводители са задържани – каза Болтън.

– Трябваше да се разправиш с тях, вместо да правиш заговор за убийството на президента – поклати глава Хейл.

– За мен това не е толкова лесно – въздъхна Когбърн.

– Убийството никога не е лесно, Чарлс – хладно го изгледа Хейл. – Но понякога е наложително. Важното е да знаеш кога да прибегнеш до него и как да го извършиш.

Когбърн не отговори. Беше му ясно, че той и двамата му партньори не бяха избрали най-подходящото време.

– Аз съм сигурен, че боцманът си е свършил работата – обади се Сюркуф, опитвайки се да свали напрежението. – Няма как да стигнат до нас, но въпреки това сме изправени и пред друг проблем.

Хейл пристъпи към английската масичка, опряна до една от стените с чамова ламперия. Подобни неща не биваше да се случват. Може би това бе истинската им цел – да пуснат в ход заплахата от съдебно преследване, а после да чакат реакцията, предизвикана от страха. Може би дори с надеждата, че ще се стигне до самоунищожение, за да се избегнат процесите и затвора. Но със сигурност никой не бе очаквал покушение срещу президента на САЩ.

Самият той беше опитал и с дипломация, но беше претърпял провал. Все още помнеше унижението, на което беше подложен при последното си посещение в Белия дом. Което много приличаше на посещението на Абнър Хейл през 1834 г., което беше претърпяло подобен провал. Той обаче беше твърдо решен да не повтаря грешките на своя родственик, а да извлече поука от тях.

– Какво ще правим сега? – попита Когбърн. – Май стигнахме до ръба на дъската.

Хейл се усмихна на стереотипната алегория за пирата със завързаните очи, когото накарали да ходи по надвесената над морето дъска. На практика до този вид наказание бяха прибягвали само гнусливите капитани, които не понасяли кръвопролитията или просто бягали от отговорността за отнемането на човешки живот. Храбрите авантюристи, за които и до днес се носеха легенди, не бяха изпитвали страх да гледат врага право в очите, дори и пред лицето на смъртта.

– Ще вдигнем флага – отвърна той.

"Еърфорс 1 "

Касиопея слушаше обясненията на Дани Даниълс за предупреждението по радиостанцията, което беше насочило преследвачите в правилната посока.