Стив Бери - Шифърът на Джеферсън

– Уверявам те, че ще съжаляваш за това – каза той.

Малоун седеше облегнат назад в креслото си. "Еърфорс 1" набра скорост по пистата и излетя на юг към Вашингтон, окръг Колумбия. Всички бяха останали в заседателната зала.

– Май денят ти в службата се оказа доста тежък, а? – подхвърли му Касиопея.

Той веднага улови палавите искрици в очите ѝ. Всяка друга жена на нейно място щеше да бъде силно раздразнена, но Касиопея се справи отлично с неочакваната ситуация, запазвайки напълно самообладанието и хладнокръвието си. Малоун все още помнеше първата им среща във френското градче Ренльо-Шато. В една безлунна нощ тя беше стреляла по него, след което бе изчезнала с мощен мотоциклет.

– Както обикновено – произнесе на глас той. – На погрешното място, но в подходящото време.

– Пропусна да се насладиш на една страхотна рокля – усмихна се тя.

Вече му беше разказала за покупката си от "Бъргдорф Гудман", а той с нетърпение бе очаквал да я види.

– Съжалявам за провалената вечер – отново въздъхна той.

– Я виж къде попаднахме – сви рамене тя.

– Радвам се, че най-после се срещнахме – подхвърли Едуин Едуардс. – В Европа си липсвахме много, нали?

– Това пътуване до Ню Йорк се оказа много забавно – обади се Дани Даниълс. – Нещо, което не всеки президент може да си позволи Той обясни как решил да присъства на прощалното парти на свой стар приятел, който излизал в пенсия. Поканата пристигнала преди много време, но той взел решението си преди малко повече от два месеца. До вчера никой извън стените на Белия дом нямал представа за пътуването. Единствената информация за медиите била повече от лаконична – президентът ще посети Ню Йорк и толкова. Без време и място, без продължителност на визитата. Всички гости на приема в "Чиприани" трябвало задължително да бъдат проверени с металотърсач. Агентите на Сикрет Сървис стигнали до заключението, че пътуването е осигурено добре, най-вече защото медиите не били информирани до последния момент.

– Все едно и също – добави с въздишка Даниълс. – Всички опити за покушения се осъществяват благодарение на някакъв провал. Линкълн, Маккинли и Гарфийлд са били без охрана. Всеки би могъл да ги застреля, и то от непосредствена близост. Но охраната на Кенеди е била отстранена по политически причини. Идеята била да му осигурят максимално близък контакт с хората. По тази причина предварително обявили, че той ще прекоси Далас в открит автомобил. "Излезте и поздравете своя президент" било мотото им… – Даниълс замълча за миг, после поклати глава и добави: – Рейгън получи куршум поради сериозни пробойни в охраната му. Някой винаги се прецаква. Днес беше мой ред Малоун изненадано го погледна.

– Аз настоях за това пътуване – поясни президентът. – Бях убеден, че всичко ще мине добре, и не позволих на хората си да вземат достатъчно предпазни мерки.

Самолетът набра височина и зае хоризонтално положение. Ушите на Малоун заглъхнаха.

– Преди два месеца кой беше информиран за предстоящото ви пътуване? – обади се Касиопея.

– Недостатъчно хора – отвърна с въздишка президентът.

Любопитен отговор, отбеляза Малоун.

– А ти как се озова в онази хотелска стая? – обърна се да го погледне Даниълс.

Той обясни, че е получил имейл от Стефани, след което се озовал в "Сейнт Реджис", където го чакала магнитната карта за вратата на въпросната стая. Касиопея получи възможност да се запознае със съдържанието на бележката, поставена в плика, който ѝ подаде Дейвис.

После, реагирайки на едва забележимото кимване на шефа си, началникът на канцеларията постави на масата миниатюрно звукозаписващо устройство.

– Запис на шифрован радиотрафик веднага след стрелбата, докато ти все още си търсил начин да се измъкнеш от "Хаят" – поясни той.

Президентът включи устройството.

До всички агенти. Заподозреният е облечен със светлосиня риза и светъл панталон. Вече е без сако. В момента напуска "Гранд Хаят" през тунела, който води към "Гранд Сентръл Аз тръгвам след него.

Президентът натисна стоп бутона.

– Не разбирам кой би могъл да знае това – поклати глава недоумяващо Малоун.

– Никой от нашите агенти не е автор на това съобщение – каза Дейвис. – А както сам знаеш, широката публика няма достъп до тази честота.

– Разпознаваш ли гласа? – попита Даниълс.

– Трудно ми е да кажа. Радиостанцията пропуква твърде силно заради статичното електричество. Но имам чувството, че нещо в него ми е познато.