Стив Бери - Шифърът на Джеферсън

– Кажи им, че след един час искам да говоря с тях в дома си.

Секретарят излезе. Хейл отново извърна очи към неспокойното течение в устието на реката. В един момент успя да зърне перката на акула, рядка гледка в тези води, на цели петдесет мили от открития океан. Но напоследък в устието все по-често се срещаха морски хищници. Само преди няколко дни един от тях беше захапал стръвта на въдицата му и за малко не го събори в реката.

Той се усмихна. Тези хищници бяха неуморни, агресивни и непоколебими. Също като него.

"Еърфорс 1 "

Търпението на Малоун се изчерпваше. Беше дълбоко загрижен за сигурността на Стефани Нел. Не пропусна да отбележи и първите думи, изречени от президента.

Прочетох бележката, която може би ти е изпратила Стефани.

Тази жена беше негов близък приятел, а не само бивш командир. Бяха работили заедно в продължение на дванайсет години. Когато взе решение да се оттегли, тя направи опит да го разубеди, но в крайна сметка го разбра и му пожела успех. Но контактите помежду им се запазиха. Бяха си помагали няколко пъти през последните три години. Той можеше да разчита на нея, както и тя на него. Което беше единствената причина да откликне на последния ѝ имейл.

Президентът се качи в самолета и се насочи към заседателната зала. Малоун и Дейвис го последваха. Трите телевизора продължаваха да излъчват новините на Фокс, Си Ен Ен и местния телевизионен канал. На екраните се виждаше президентският боинг, останал самотен на бетонната площадка след оттеглянето на репортерите. Даниълс си свали сакото, разкопча яката на ризата и разхлаби вратовръзката си.

– Сядай, Котън.

– Предпочитам да чуя какво става лично от вас.

– Това може би няма да е толкова лесно – въздъхна Даниълс.

Дейвис се настани на един от столовете. Малоун реши да седне до него и да се въоръжи с търпение.

– Планетата сигурно е изпуснала въздишка на облекчение при новината, че лидерът на свободния свят все пак е жив – иронично подхвърли Даниълс.

– Изявлението ви беше задължително – вметна Дейвис.

Даниълс се тръшна на стола. До края на втория му мандат оставаха шестнайсет месеца и Малоун неволно се запита какво ще прави този човек, когато освободи мястото начело на масата. Сигурно не е лесно да бъдеш бивш президент. В един момент върху плещите ти лежи цялата отговорност за бъдещето на света, а после – след 20 януари, никой вече не го е грижа за теб и не се интересува дали си жив или не.

– Вчера си спомних един стар виц – обади се Даниълс, докато разтриваше слепоочията си. – Два бика седят на хълма и наблюдават стадото красиви крави, които преживят под тях. "Бягам долу да оправя една от тези хубавици", обявява по-младият. Старият обаче не захапва въдицата и остава на мястото си. Младият му се чуди. Започва да си мисли, че вече не става за нищо. "Хайде, давай да бягаме да се позабавляваме с някоя от тях", настоява той. Накрая старият бик го поглежда и отвръща: "А защо просто да не походим и да се позабавляваме с всичките?"

Малоун се усмихна.

На екраните се появиха два автомобила, които се приближаваха към стълбичката на самолета. От първия изскочиха трима мъже, облечени с якета на ФБР – като онова, което все още беше на гърба му. Единият пое нагоре по стълбичката. Малоун усети, че всички чакат нещо. Метафората в стария виц не беше случайна.

– На кого възнамерявате да лепнете тази история? – попита той.

Президентът насочи показалец към него, а после го измести към Дейвис.

– Вие двамата се запознахте отново, нали?

– О, да – кимна Малоун. – Сякаш сме едно семейство. Усещам обичта, с която съм заобиколен. А ти, Едуин?

– Не искахме това да се случва, Котън, повярвай ми – поклати глава Дейвис.

Вратата на заседателната зала се отвори и на прага се появи Касиопея. Тя свали тъмносиньото яке, смъкна шапката с козирка и тъмната ѝ, все още влажна коса се разпиля по раменете ѝ.

Изглежда страхотно, както обикновено, помисли си Малоун.

– Вечерята и театърът отпаднаха, но в замяна на това получихме "Еърфорс едно" – подхвърли той.

– Помислил си за всичко, както винаги – усмихна се Касиопея.

– Предлагам да се залавяме за работа, след като всички са налице – обади се Даниълс.

– Много съм любопитна за каква работа става въпрос – отвърна Касиопея.

– Радвам се да те видя отново – каза сърдечно президентът.

Малоун знаеше, че приятелката му вече беше работила за Даниълс – по някаква задача, в която беше участвала и Стефани. Двете бяха близки приятелки. Беше ги запознал JIapc, покойният съпруг на Стефани. Затова беше сигурен, че и Касиопея се безпокои за съдбата на приятелката си.