Стив Бери - Шифърът на Джеферсън

Дългата ѝ тъмна коса беше все още влажна, леко подвита в краищата. Не беше гримирана, но тя по принцип се гримираше рядко. Избра удобни дрехи – кафяв кожен панталон, кафява кашмирена риза и двуреден блейзър от камилска вълна. Не беше суетна, но това не означаваше, че не държи на външния си вид.

– Съжалявам за ритника – подхвърли на агента до себе си тя. Той пръв се бе втурнал през вратата.

Мъжът само кимна, но запази мълчание. А тя си даде сметка, че когато някой се е запътил към затвора, едва ли му позволяват да си вземе и багажа. Най-вероятно екипът по задържането бе получил нови инструкции веднага след установяването на самоличността .

Далеч напред се появи огромното равно поле на международното летище "Джон Ф. Кенеди". Без да намалява скоростта, джипът мина през широко отворения портал. В далечния край се очерта силуетът на "Еърфорс 1". Голяма тълпа хора бавно се отдалечаваше от него.

– Ще изчакаме пресата да се изтегли – обади се агентът на предната седалка.

– А после какво? – попита тя.

– После вие ще се качите на борда.

Река Памлико, Северна Каролина

Хейл продължаваше да гледа новините по телевизията. "Адвенчър " се намираше на половин час път от дома. Намалила ход до минимум, яхтата предпазливо се плъзгаше напред. Това беше задължително поради факта, че макар и изключително широка, Памлико беше дълбока само около седем-осем метра. В главата му изплуваха обясненията на дядо му, свързани с маркерите по течението – по онова време направени от заострени борови колове. Местните хора редовно ги премахвали с идеята да насърчат гостуващите кораби да навлязат по-дълбоко в сушата и евентуално да наемат местни хора за своите екипажи. Слава богу, тези дни отдавна бяха отминали. Вече никой не напредваше към пясъчните брегове, опипвайки дъното с пръти в търсене на непрекъснато променящите се подвижни пясъци. Двигателите с вътрешно горене бяха променили всичко. Изключил звука на телевизора, Хейл се вслушваше в тихото плискане на вълните в гладкия корпус. Чакаше.

Преди двайсет минути беше набрал един номер и бе оставил съобщение на гласовата поща.

Медийната изява на Дани Даниълс беше впечатляваща. Хейл разбра неизреченото му послание съвсем ясно. Разследването вече беше започнало. Достатъчно добро ли беше представянето на боцмана? Надяваше се да е така, защото Нокс отдавна беше доказал своите качества. Баща му беше служил безупречно на бащата на Хейл, но все пак сегашната ситуация беше, меко казано, различна.

Телефонът му издаде мелодичен звън. Беше Нокс.

– Предупредих ги да не го правят, но те не ме послушаха – рече той.

– Трябваше да предупредиш и мен.

– Няма разлика, защото те дори нямат представа какво съм направил за теб. Никога не съм те подвеждал, затова не очаквай да подведа и тях.

Това беше вярно. Само няколко дни по-рано Нокс беше осъществил една тайна операция в полза на Хейл. Операция с изключително значение. И наистина не беше подвел останалите капитани.

Фамилията Хейл беше най-могъщата от всички. Състоянието ѝ далеч надхвърляше богатствата на останалите три, взети заедно. Този факт беше породил омраза, изразяваща се в периодични бунтове за независимост. По тази причина той беше изненадан от сегашния развой на събитията.

– Какво се случи?

Последва подробният доклад на боцмана, който не пропусна да спомене, че НРА беше ликвидирала техния агент.

– Защо се намесиха? – зададе следващия си въпрос Хейл. – До този момент единствено те бяха на наша страна.

– Може би отидохме твърде далеч. Но техният агент не ми даде никакво обяснение. Изглеждаше решен да ни изпрати посланието, а аз направих необходимото да ги информирам, че то е прието, но ние не одобряваме предприетите от тях действия.

Правилно, кимна Хейл.

Пиратските общности винаги са се подчинявали на общите цели, а екипът неизменно е стоял високо над отделния индивид. От баща cи знаеше, че успешните мисии трябва да бъдат щедро възнаградени, защото това сплотява участниците в тях. Така бяха действали предците му. Дори в днешно време добрият капитан е наясно, че точно дефинираната мисия преобразява изпълнителите, превръщайки ги от дивеч в ловци.

Реши да не хока Нокс просто защото вече нямаше смисъл.

– От този момент нататък искам да бъда информиран за всичко – отсече той.

Боцманът не възрази.

– Мисля да прибера лаптопа на Парът – подхвърли той.

Сърцето на Хейл ускори ритъма си. Все още не можеше да повярва, че шифърът на Джеферсън е разкрит. Нима е възможно? И все пак