Стив Бери - Шифърът на Джеферсън

Уайът продължи да крачи покрай сергиите, сигурен, че Карбонел ще го последва. Стигна до пресечката и зави на изток по Дванайсета улица. След още няколко крачки хлътна във входа на някакъв отдавна затворен магазин.

– Даниълс е добре – съобщи Карбонел, след като се присъедини към него.

Новината го изпълни със задоволство. Задачата беше изпълнена.

– Беше ли близо до прекратяването на този цирк? – любопитно го погледна тя.

– Къде е Даниълс?

Веднага отбеляза, че въпросът не ѝ хареса, но и той не одобряваше тона ѝ.

– На борда на "Еърфорс 1" на летище "Кенеди". Преди да тръгна насам, разбрах, че се готви да направи официално съобщение. За да покаже на света, че е жив и здрав.

Едва сега Уайът реши да отговори на въпроса ѝ.

– Просто си вършех работата – заяви той.

– Част от която беше и намесата на Котън Малоун, така ли? Сикрет Сървис го е арестувала на гарата, след като получили анонимен сигнал по радиото. Предполагам, че нямаш представа кой е авторът му, нали?

– Защо задаваш въпроси, на които знаеш отговорите?

– Ами ако Малоун се беше провалил?

– Но не се провали, нали?

Тя го беше наела да предотврати планираното покушение срещу президента, като откровено призна, че не може да се довери на никой друг. След което добави, че има голяма вероятност ръководената от нея организация да престане да съществува още през следващата финансова година. Това изобщо не го развълнува. Самият той беше изваден от бюджета преди цели осем фискални години.

– Направих онова, което ти поиска от мен – отсече Уайът.

– Не съвсем, но достатъчно.

– Време е да се прибирам у дома.

– Нямаш ли желание да останеш, за да видиш какво ще се случи? Ако спрат финансирането ни, ти също ще изгубиш пари, Джонатан. Знаеш, че аз съм единствената, която ти осигурява редовна работа.

Няма значение. Все някак щеше да оцелее. Винаги беше оцелявал.

Карбонел небрежно махна с ръка към часовника му.

– Харесвали ти?

Че как да не му харесва? Златен ролекс "Събмаринър", точен до десета от секундата и оборудван с практически вечна батерия. Личен подарък след изпълнението на една особено деликатна задача преди години.

Тъмните ѝ очи не се отделяха от лицето му.

– Знаеш ли как швейцарците са се превърнали в най-добрите производители на часовници в света? – попита тя.

Той не отговори.

– През хиляда петстотин четирийсет и първа Женева забранила търговията с бижута и скъпоценни камъни по религиозни причини. Това принудило бижутерите да се насочат към нов бизнес – производството на часовници. С течение на времето овладели занаята до съвършенство. През Първата световна война повечето фабрики на конкурентите им били разрушени или закрити и швейцарците станали номер едно. Днес те произвеждат половината от часовниците в света. Швейцарската марка се превърнала в златен стандарт за всички участници в бранша.

И какво от това, по дяволите?

– Ние с теб вече не сме златен стандарт в нашия бранш, Джонатан.

Искрящите ѝ очи не се отделяха от лицето му.

– Но като швейцарците аз също имам резервен вариант.

– Желая ти успех. Аз съм дотук.

– Нима ще прекратиш играта с Малоун?

– Никой не успя да го застреля, което означава, че ще има и следващ път – сви рамене Уайът.

– Ти наистина създаваш само проблеми, както твърдят много колеги от другите агенции – въздъхна Карбонел.

– Което не им пречи да се обръщат към мен, когато им припари под задника – подхвърли Уайът.

– Може би си прав. Добре, Джонатан. Връщай се във Флорида и се забавлявай. Играй голф, разхождай се по брега. А бизнеса остави на по-зрелите хора.

Той не обърна внимание на обидите. Беше му платила за свършената работа. Словесните престрелки не означаваха нищо. В момента го вълнуваше нещо друго. Бяха под наблюдение. Забеляза мъжа още в метрото, а подозренията му се потвърдиха на Юниън Скуеър, когато той отново се появи. В момента беше заел позиция на стотина метра от тях.

И изобщо не се стараеше да прикрива присъствието си.

– Успех, Андреа. Сигурен съм, че ще се справиш много по-добре от мен.

Остави я на входа и пое по тротоара, без да се обръща назад. Колата изскочи от пресечката, когато беше изминал едва двайсетина метра. Спря до тротоара и от нея слязоха двама мъже.

– Бъди добро момче и ела с нас – каза единият.

Уайът не беше въоръжен. Пистолетът със сигурност щеше да му създаде сериозни проблеми, особено сега, в наелектризираната атмосфера след покушението.