Стив Бери - Шифърът на Джеферсън

И защо не в края на краищата? От време на време всяка жена има нужда да пилее пари.

В магазина извади късмет. Роклята на "Армани" ѝ лепна без нужда от никакви поправки. Черна коприна, гол гръб.

Харесваше ѝ да доставя удоволствие на някого. Нещо, което ѝ беше чуждо през по-голямата част от живота ѝ. Любов ли беше това? Надяваше се да е така.

На вратата се позвъни.

Тя се усмихна, спомнила си думите на Котън при вчерашната им регистрация в хотела.

Имам едно старо правило, беше казал той. Когато хотелската ти стая е с двойна врата, зад нея със сигурност те чака нещо хубаво. Ако има и звънец – още по-добре. Но когато има двойна врата и звънец, значи трябва да си отваряш очите!

До вечерята имаше доста време и затова тя беше поръчала вино и ордьоври. Котън не пиеше алкохол (и твърдеше, че никога не е пил), затова тя му поръча сок от червени боровинки. Би трябвало да се върне всеки момент. Срещата му със Стефани беше в 6:15 ч., а сега наближаваше осем. Скоро трябваше да тръгват.

Звънецът отново пропя. Тя излезе от банята, прекоси просторния хол и се насочи към двойната врата. Вдигна резето. В същия миг едното крило се отвори с трясък и тя се люшна назад.

В апартамента нахлуха двама мъже.

Реакцията ѝ беше светкавична. Кракът ѝ потъна в слабините на единия нападател, а дясната ѝ ръка се стрелна към гърлото на другия. Ритникът свърши работа. Човекът изпъшка, тялото му се прегъна надве. Но юмрукът ѝ пропусна другия. Тя отново се завъртя, кърпата падна от влажната ѝ коса. После видя дулото на пистолета. Беше насочено право в гърдите ѝ. Появиха се още трима въоръжени мъже.

Касиопея изведнъж си даде сметка, че хавлията ѝ е разтворена и предлага интересна гледка за неканените гости. Но това изобщо не я смути. Вдигна юмруци пред гърдите си и хладно попита:

– Кои сте вие?

– Сикрет Сървис – отвърна единият от нападателите. – Арестувана сте.

Какво ли бе направил Котън?

– Защо? -попитатя.

– Заради покушение срещу президента на Съединените щати.

Тя рядко се изненадваше. Беше се случвало, разбира се, но не често. Сега обаче се стресна. Покушение срещу президента на САЩ?! Това беше нещо ново.

– Свалете ръцете си и ги сложете зад гърба – спокойно заповяда агентът, замълча за миг, после добави: – Можете да се загърнете с хавлията си.

Касиопея се подчини, светкавично овладяла нервите си.

– Може ли да се облека, преди да ме отведете?

– Не сама.

– И сама мога да се справя – сви рамене тя.

Малоун бързо разбра, че не го водят към полицейски участък. Оковаха го в белезници и бързо го изведоха от "Гранд Сентръл". Междувременно му конфискуваха портфейла и ключа от апартамента в "Сейнт Реджис", което означаваше, че Касиопея може да очаква гости. Жалко за вечерята и театралната постановка. Сигурно щяха да прекарат приятно. Той дори си беше купил нови дрехи специално за случая.

Изобщо не му дадоха възможност да отвори уста. Натикаха го в някаква кола, оставиха го сам за минута-две, а после потеглиха. В момента прекосяваха Ист Ривър в посока Куинс. Пътя им разчистваха патрулни коли с включени сирени. Би могъл да се закълне, че пътуват към летище "Кенеди". Дали пък не се бяха Отправили към някоя секретна квартира?

Не се доверявай на никого. Такова беше предупреждението на Стефани. Може би щеше да се окаже права.

Не очакваше реакция от спътниците си в колата, но все пак беше длъжен да опита.

– Момчета, вие знаете името ми, следователно сте наясно и със служебното ми досие. Не съм правил опит да убия когото и да било.

Агентите не реагираха и той реши да смени подхода.

– Добре ли е Даниълс?

Отново не получи отговор. Мъжът до него беше млад и нервен. Може би за пръв път попадаше в такава ситуация.

– Искам да говоря с представител на отряда "Магелан"! – раздразнено извика Малоун, зарязал любезния тон.

Агентът вдясно от шофьора се обърна.

– Стой кротко и си затваряй устата! – заповяда той.

– Върви на майната си!

– Виж какво, Малоун – въздъхна мъжът. – Просто млъкни и се наслаждавай на пътуването. Става ли?

Конспирацията май ще се окаже доста дълбока. Далеч по-сериозна от предупредителната бележка на Стефани. Която, след като го обискираха, вече се намираше в техните ръце. Което означаваше само едно – те знаят, че той знае.

Фантастично!

След още десет минути в пълно мълчание колата навлезе в периметъра на летище "Кенеди" и мина през портала, от който се излизаше директно на пистата. В далечния ѝ край се виждаше силуетът на голям Боинг 747. Отделен на стотина метра от останалите машини и ограден от плътен полицейски кордон. Боядисан в синьо и бяло, с американския флаг на опашката и голям златист надпис на корпуса, който гласеше СЪЕДИНЕНИ АМЕРИКАНСКИ ЩАТИ.