Стив Бери - Шифърът на Джеферсън

Той прескочи мраморните перила и започна да се придвижва по перваза, давайки си ясна сметка, че от долното ниво го деляха поне десет метра. Твърде много, за да рискува да скочи. Пристъпваше напред с разперени ръце. Скочи едва когато височината стана по-малка от три метра.

Над главата му се струпаха агенти и униформени полицаи с пистолети в ръце.

Хората долу ги видяха и бързо се разпръснаха. Малоун се възползва от паниката и с няколко скока се озова под моста. За да слязат от него, ченгетата трябваше да загубят няколко секунди. Които щяха да са напълно достатъчни, за да им се изплъзне. Вляво от него бе входът на ресторанта "Ойстър бар", а вдясно бяха разположени много други заведения за хранене. Малоун знаеше, че още десетина изхода водеха към пероните, стълбите, ескалаторите и рампите на автогарата. Би могъл да хване първия потеглящ влак и да си купи билет от кондуктора.

С бърза крачка прекоси залата и се насочи към един от изходите в дъното. Съвършено прикритие.

Иззад една от носещите колони изскочиха двама мъже и насочиха пистолетите си в гърдите му. В главата му изплува едно отдавна забравено клише: човек не може да надбяга радиото.

Той вдигна ръце. Мъжете му изкрещяха да легне на пода.

Малоун бавно се отпусна на колене.

Касиопея Вит излезе изпод душа и посегна към дебелата хавлия. Преди да се увие с меката материя, тя направи онова, което обикновено правеше след баня – стъпи на кантара. Беше го използвала още вчера, веднага след продължителния презокеански полет и горещия душ. Полетите винаги увеличаваха теглото ѝ. Защо ли? Най-вероятно заради дехидратацията и задържането на течности. Тя не беше маниак на тема наднормено тегло, но проявяваше любопитство към нея. С приближаването на средната възраст обръщаше все по-голямо внимание на храненето и калориите.

Електронният дисплей светна. 56.7 килограма. Не беше чак толкова зле.

Тя стегна колана на хавлията и уви кърпа около мократа си коса. От стереото в съседната стая долиташе приятна класическа музика. Обичаше "Сейнт Реджис", истинска легенда в сърцето на Манхатън, съвсем близо до Сентръл Парк. И родителите ѝ винаги бяха отсядали тук при посещенията си в Ню Йорк.

Бе избрала губернаторския апартамент не само заради прекрасната гледка, но и поради факта, че имаше две спални. Въпреки огромния напредък в сближаването помежду им двамата с Котън все още подлагаха на изпитание крехката си връзка. Разбира се, втората спалня едва ли щеше да бъде използвана, но все пак беше добре да я има.

След завръщането си от Китай прекарваха много време заедно – както в Копенхаген, така и във френския ѝ замък. Засега емоционалният скок им се отразяваше добре, въпреки че беше нещо ново и за двама им. С Котън тя се чувстваше сигурна. Беше ѝ приятно и спокойно, може би защото бяха еднакви. Той постоянно твърдеше, че жените не са най-силната му страна, но явно се подценяваше. Пример за това беше и сегашното пътуване. Официалната причина беше срещата със Стефани Нел, но на нея ѝ стана много приятно, когато той я покани да го придружи.

Тя също обичаше да комбинира работата с удоволствието. Но грижите за фамилния бизнес не бяха сред любимите ѝ занимания. Тя беше единствен наследник на финансовата империя на баща си, която се простираше на шест континента и възлизаше на милиарди долари. Мениджърският екип, който се грижеше за ежедневните операции, беше със седалище в Барселона. Веднъж седмично тя получаваше подробен доклад от тях, но понякога се налагаше да присъства и лично просто защото беше единствен акционер. По тази причина вчера проведе една среща с американските мениджъри на фирмата, а днес ѝ предстоеше втора. Имаше много добри познания за бизнеса, но беше достатъчно благоразумна, за да се довери на служителите си. Баща ѝ винаги беше казвал, че ръководните кадри трябва да бъдат обвързани е резултатите от дейността на компанията – най-вече с процент от печалбата. Малък, но сигурен процент. И се беше оказал прав. В резултат на тази политика днес тя разполагаше с великолепен управленски екип, който се грижеше за компанията като за своя и непрекъснато увеличаваше чистия ѝ капитал.

Котън бе излязъл преди два часа. Бе решил да върви пеша по Четирийсет и втора улица. Това му беше лошото на Ню Йорк – трафикът беше толкова тежък, че човек предпочиташе да върви пеша дори когато трябваше да измине цели тринайсет преки. Довечера щяха да вечерят навън, а после да отидат на театър. По неин избор, беше казал той. Затова тя купи билетите още преди няколко дни, а после направи и резервация за един от любимите си ресторанти. След това не се сдържа и отскочи до "Бъргдорф Гудман", откъдето излезе с нова рокля.