Стив Бери - Шифърът на Джеферсън

"Еърфорс 1".

От предната седалка му подхвърлиха морскосиньо яке.

– Облечи го!

Той забеляза трите златни букви "ФБР" върху предницата и гърба.

Колата спря пред стълбата-ескалатор. Свалиха му белезниците и го подканиха да слезе. Той се подчини и облече якето. Към тях се насочи висок и слаб мъж с късоподстригана посребрена коса и безизразно лице.

– Наблюдават ни от терминала – обяви Едуин Дейвис. – Насам са насочени куп телевизионни камери с телеобективи. Внимавай какво говориш, защото са наели и специалисти по разчитане на устните.

– Чух, че са те повишили – подхвърли Малоун.

При последната им среща във Венеция Дейвис беше заместник-съветник по въпросите на националната сигурност. В момента беше назначен за началник на президентската канцелария.

– Голям късметлия съм, нали? – подхвърли той и посочи ескалатора. – Хайде да се качваме.

– Какво стана с Даниълс?

– Ще видиш.

Хейл гледаше телевизия. "Адвенчър" беше преминал на моторна тяга, тъй като беше наближил коварното устие на река Памлико. Той изключи звука, тъй като му омръзнаха догадките и предположенията на различни водещи. На екрана продължаваха да въртят нискокачествените видео кадри с двете автоматични оръжия, щръкнали от фасадата на "Гранд Хаят". Двайсет и четири часовите новини вършеха работа само за първите трийсет минути от всяка криза, след което ставаха ужасно досадни.

Той помисли за колегите си капитани и поклати глава. Проклети глупци. Разбира се, те можеха да правят каквото пожелаят, защото решенията в Общността се вземаха с мнозинство, но неговото изключване от процеса на гласуване беше тежко нарушение на устава. За съжаление отчаяните ситуации изискват отчаяни действия и той много добре разбираше техните притеснения. Всички ги чакаха затвор и конфискация на имуществото, събирано от семействата им в продължение на три века. Единствената им надежда беше в тънкия ламиниран лист хартия, който държеше в ръце.

Втората страница от писмото на Андрю Джаксън.

Понеже обожаваш тайните и цял живот си предпочитал тъмните пътеки, реших да ти предложа едно огромно предизвикателство. Приложението на това писмо съдържа един шифър, създаден от високоуважавания Томас Джеферсън. Мнозина твърдят, че това е най-добрият шифър на света. Успееш ли да го разчетеш, ще научиш къде съм скрил онова, за което мечтаеш цял живот. Но ако се провалиш, ще си останеш жалкият предател, който си днес.

Очите му пробягаха по написаното.

Девет реда безразборно нахвърляни букви и символи.

XQXFEETH

APKLJHXREHNJF

TSYOL:

EJWIWM

PZKLRIELCP

FESZR

OPPOBOUQDX

MLZKRGVK

EPRISZXNOXE

Безсмислици. Глупости.

Искрено се надявам, че всичко това ще се стовари на главата ти, а аз ще бъда жив да го видя.

Неуспешните опити за разгадаване на шифъра на Джеферсън бяха причина за тревога в продължение на цели 175 години. Четири пъти тази тревога заплашваше да се превърне в тотална разруха, но положението бе овладяно. Днес се беше явила петата подобна заплаха.

Той нямаше намерение да остане безучастен въпреки мнението на колегите си. Вече работеше за решаването на техния проблем. Но по свой път, различен от техния. За съжаление неговите сънародници може би бяха поставили под заплаха както неговите, така и техните усилия.

На телевизионния екран се появи нещо ново. Международно летище "Джон Ф. Кенеди". "Еърфорс 1". Според надписите в долната част на екрана вероятният извършител бил заловен при опит за бягство от хотел "Гранд Хаят", но по-късно бил освободен.

Погрешна идентификация.

ВСЕ ОЩЕ НЯМАМЕ СВЕДЕНИЯ ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА ПРЕЗИДЕНТА, КОЙТО СПОРЕД НАШИТЕ ИЗТОЧНИЦИ Е БИЛ ОТВЕДЕН ДИРЕКТНО ДО САМОЛЕТА.

Значи трябваше да се чуе с Клифърд Нокс.

Малоун се качи в "Еърфорс 1". Предварителната му информация за този летателен апарат беше доста подробна. Над триста квадратни метра внимателно проектирано вътрешно пространство, разпределено на три нива. То включваше президентски апартамент, офис, помещения за сътрудниците и дори заседателна зала. При своите пътувания президентът бе придружаван от екип сътрудници, лекар, висши съветници, служители на Сикрет Сървис и журналисти.

В момента вътрешността на огромната машина беше безлюдна. Може би защото Даниълс е бил докаран тук, за да му се окаже медицинска помощ, а всички останали са били помолени да напуснат.

Малоун тръгна след Дейвис, който прекоси средната част на самолета и спря пред една затворена врата. Зад нея се оказа заседателната зала е плътно спуснати капаци на илюминаторите. В далечния край на дългата заседателна маса седеше Дани Даниълс. Абсолютно невредим.