Стив Бери - Шифърът на Джеферсън

Безкрайно амбициозен, Джон Хейл построил много кораби и направил състояние от търговията с тях. Репутацията на Бат растяла паралелно с личното му богатство и влияние. Градът постепенно се превърнал в оживен мореплавателен център и пиратско убежище. Съвсем естествено било Хейл да стане пират. Обект на нападенията му били френски, британски и испански търговски кораби. През 1717 г., когато крал Джордж обявил своя Закон за амнистията, който освобождавал от отговорност всички, които полагали клетва, че няма да се занимават е пиратство, Хейл също положил клетва и станал уважаван плантатор и общински съветник в Бат. Но корабите му продължили тайно да кръстосват морето. Обект на нападенията били предимно испански търговски кораби, към които англичаните не проявявали интерес. Колониите били идеално място за търговия с незаконни стоки. Според британските закони Америка можела да изнася стоки само с английски кораби и с английски екипажи, но това оскъпявало търговията и я правело практически невъзможна. Колониалните търговци и губернаторите посрещали пиратите с отворени обятия, тъй като само те били в състояние да предлагат стока на добра цена. Много американски пристанища се превърнали в пиратски убежища, най-известно сред които бил именно Бат. По-късно избухнала Революцията, която променила правилата и довела до създаването на Общността. Тогава се родил съюзът между четирите фамилии, който оставаше непоклатим и до днес.

За гаранция на нашето единство и отстояване на общата кауза всеки един от нас има право на глас по актуалните въпроси на деня, както и на дял от конфискуваните храни и твърд алкохол, с които може да разполага както намери за добре. Всички сме равни, никой не е над останалите и всеки трябва да е готов да помогне на другаря си.

Хейл помнеше наизуст тази част от устава и винаги беше готов да я спазва. Спря електромобила пред следващата сграда в имението – с полегат покрив, фронтони, тесни капандури и висока кула в единия край. Беше двуетажна, с широко стълбище. Красивата ѝ фасада с нищо не подсказваше официалното ѝ предназначение – затвор.

Хейл набра кода за отваряне на тежката дъбова врата и вдигна резето. Стените ѝ, изградени от тухли и обикновени греди, днес бяха звукоизолирани с помощта на съвременни технологии. Вътре имаше осем килии. Не приличаше на затвор, но все пак си беше такъв, и то достатъчно сигурен.

Беше се наложило да го използват преди няколко дни, когато Нокс бе заловил поредната жертва.

Хейл изкачи стълбите до втория етаж и се приближи до железните решетки.

Затворничката зад тях стана от дървената скамейка и го погледна.

– Удобно ли се чувстваш? – попита той. Размерите на килията бяха три на три и всъщност тя беше доста по-просторна от онези, в които бяха затваряли дедите му. – Имаш ли нужда от нещо?

– Имам – отвърна затворничката. – От ключа за тази врата.

– Няма къде да отидеш, дори да го получиш – усмихна се Хейл.

– Обвиненията срещу теб се оказаха основателни. Ти не си патриот, а най-обикновен крадлив пират.

– Днес за втори път ме наричат така.

Затворничката се приближи до решетките. Изправен на трийсетина сантиметра от другата страна, Хейл огледа мръсните ѝ дрехи и умореното ѝ лице. Вече му бяха докладвали, че през последните три дни тя не беше хапнала почти нищо.

– Никой не го е грижа, че си ме хванал – промълви пленницата.

– Не съм много сигурен. Те все още не си дават сметка за опасното положение, в което се намираш.

– Аз съм заменима.

– Веднъж Цезар бил заловен от сицилианските пирати, които поискали за него откуп от 25 златни таланта – рече Хейл. – Той се ядосал от ниската цена и заповядал да вдигнат сумата на 50. Когато пиратите получили парите и го освободили, императорът ги заловил и ги избил до един… – Замълча за момент, после попита: – Ти на колко оценяваш себе си?

Храчката прелетя през решетките и го улучи в лицето.

Той затвори очи, извади кърпичка и бавно се избърса.

– Върви на майната си! – изсъска пленницата му.

Ръката му се плъзна в другия джоб и се появи обратно със сребърна запалка, инкрустирана с името му. Подарък от децата му за по-предишната Коледа. Запали кърпичката и я хвърли през решетките.

Без да сваля поглед от лицето му, Стефани Нел направи крачка назад и размаза горящото парче плат с обувката си.

Хейл я беше отвлякъл като услуга, поискана от друг човек. Но през последните две денонощия не спираше да мисли как да извлече максимална полза за себе си. Новината от Ню Йорк, че шифърът вероятно е разбит, можеше да промени всичко. Беше доволен, че има възможност за избор.