Стив Бери - Шифърът на Джеферсън

– Май си имаш обожател – подхвърли Касиопея.

– Заложили са ти капан, точно като на нас – констатира с нетърпящ възражение тон президентът.

Уайът беше откаран към Западен Манхатън, отвъд Кълъмбъс Съркъл. Тук районът беше по-спокоен, с големи магазини и жилищни блокове с тухлени фасади. Качиха го на втория етаж на един такъв блок. Помещението, в което попадна, беше просторно, оскъдно мебелирано и със затворени капаци на прозорците. Вероятно някаква обезопасена квартира.

Там го очакваха двама души. И двамата с длъжност заместник-директор: единият на ЦРУ, а другият на АНС. Уайът познаваше по физиономия само човека от Агенцията за национална сигурност. И двамата не се зарадваха на появата му. Придружителите му го оставиха в тяхната компания и се насочиха обратно към асансьора.

– Ще бъдеш ли така добър да обясниш днешните си действия? – започна пръв човекът на ЦРУ. – Как се озова в "Гранд Хаят"?

Уайът ненавиждаше всичко, което имаше някакво отношение към ЦРУ. Беше работил за тях само защото плащаха добре.

– Кой казва, че съм бил там? – контрира той.

Човекът на ЦРУ нервно закрачи напред-назад.

– Не си прави шега с нас, Уайът! – извика той. – Бил си там. Искам да знам защо.

Тези двамата май бяха наясно с част от бизнеса му.

– Ти ли повика Малоун? – попита човекът на АНС.

– Защо мислите така?

Заместник-директорът на ЦРУ извади портативно записващо устройство и натисна копчето. Прозвуча гласът на Уайът, който информираше агентите на Сикрет Сървис за придвижването на Малоун към терминала на централната гара.

– Ще те попитам още веднъж: твоя идея ли беше Малоун?

– По всичко личи, че се е появил случайно, за наше щастие.

– А ако не беше успял да прекрати операцията? – попита заместникът на АНС.

На този въпрос Уайът отговори така, както го беше сторил с Карбонел.

– Но той успя, нали?

Изобщо не възнамеряваше да предлага повече обяснения на тези идиоти. Но любопитството го глождеше.

– А защо вие не я прекратихте? – попита той. – Нали бяхте там?

– Нямахме никаква идея за какво става въпрос! – отвърна сърдито човекът на ЦРУ. – Цял ден си играехме на котка и мишка!

– Но накрая се оказа, че вие сте котката, нали? – сви рамене Уайът.

– Откъде знаеш? – излая човекът на ЦРУ. – Ти и Карбонел продължавате да си пъхате носа в нашата работа, опитвайки се да спасите онази смърдяща Общност!

– Бъркаш ме с някой друг – спокойно отвърна Уайът, който вече беше решил да последва съвета на Карбонел да поиграе голф. Игрището в добре охраняваното имение предлагаше отлични условия.

– Знаем всичко за теб и Малоун! – каза човекът на АНС. И той беше ядосан, но гласът му беше сравнително по-тих от този на колегата му.

Уайът беше наясно, че Агенцията за национална сигурност управлява милиарди долари от общия годишен бюджет на разузнавателната общност. Тя се бъркаше навсякъде, включително и в подслушването на почти всички международни разговори от и за Съединените щати.

– Малоун беше главният свидетел срещу теб по време на вътрешното разследване добави човекът на АНС. – Ти си го заобиколил, за да изложиш трима агенти на неоправдан риск. Двама от тях са загинали и Малоун повдигнал официално обвинение срещу теб. Какво беше решението на комисията? Ненужен риск, довел до отнемането на човешки живот . Тоест отстраниха те. С двайсетгодишната ти кариера беше свършено. Без пенсия, без нищо. Бих казал, че всичко това го дължиш на Малоун.

– Карбонел ли те нае да помагаш на Общността? – заби пръст в гърдите му заместник-директорът на ЦРУ.

Уайът не знаеше почти нищо за Общността извън кратката информация във връзка с покушението, която му беше предоставила Карбонел. Бяха го инструктирали по отношение на боцмана Клифърд Нокс, който щеше да ръководи акцията срещу президента. Лично беше наблюдавал този човек, който през последните дни преди атентата непрекъснато сновеше из коридорите на огромния хотел, подготвяйки за действие автоматичните оръжия. Беше го изчакал да приключи, а после се беше промъкнал в онази стая и бе оставил бележката за Малоун.

– Тези пирати ли се опитаха да убият Даниълс? – попита човекът от АНС. – Ти знаеш кой е поставил оръжията, нали?

Убеден, че въпросните оръжия нямаше да доведат до нищо извън хотела, Уайът нямаше никакво намерение да се превръща в обвинител на когото и да било. Явно се беше забъркал в някаква тайна война между шпиони. По всяка вероятност ЦРУ и АНС се бяха обединили срещу НРА, а обект на техния спор беше Общността. Нищо ново под слънцето. Разузнавателните централи рядко си сътрудничат помежду си.