Стив Бери - Шифърът на Джеферсън

– Какъв е проблемът? – подхвърли той. – Страх те е, че мога да проговоря?

– Едва ли ще го направиш, но трябва да бъда стопроцентово сигурна – отвърна тя. – Наистина ли намери прословутите страници?

– Да.

Е, не беше съвсем вярно, но достатъчно близо до истината.

– А защо трябва да ти повярвам?

Обичайното протакане, помисли си с лека усмивка той. Поддържа разговора, за да даде достатъчно време на хората си да го засекат и ликвидират.

– Не виждам смисъл да проявяваме враждебност един към друг – добави тя.

– Тогава престани да се криеш и се изправи срещу мен.

След тези думи той свали очилата за нощно виждане.

Усещаше, че Нокс се спотайва някъде наблизо с оръжие в ръка. Надяваше се, че ще се въздържи от всякакви действия, преди да научи нещо повече за скривалището на Андрю Джаксън.

Касиопея беше безсилна да направи каквото и да било. Двама моряци влязоха в килията и измъкнаха навън съпротивляващата се Шърли, докато други трима държаха на мушка нея и Стефани. Приятелката на Първата дама беше натикана в една от насрещните килии, към която имаше отлична гледка през стоманените решетки. Там я сложиха на стол от масивно дърво и увиха китките и глезените ѝ със здраво тиксо. На устата ѝ сложиха лепенка. Двете останаха сами.

– Какво ще правим? – прошепна Стефани.

– Ако не се обадя, кавалерията ще пристигне.

– Но какво ще стане с нея? С колко време разполагаме?

– Около час и нещо до разсъмване.

В общото помещение се появи мъж с черна кожена чанта.

– Това е нашият доктор – представи го Хейл. – Той ни превързва раните.

Човекът беше едър, с безизразно лице и късо подстригана коса. Дрехите му бяха мокри. Остави чантата си на масата срещу Шърли и извади от нея комплект никелирани хирургически инструменти.

– Докторът е важен член на екипажа – започна да обяснява Хейл. – Той не се бие като останалите, но винаги получава дял от плячката – значително по-голям от дяловете на обикновените членове и моряци. Правилото е в сила и днес. Никой не роптае срещу него.

Докторът се изправи срещу Шърли с клещи в ръце.

– Търпението ми се изчерпа, уважаеми дами – продължи Хейл. – Дойде ми до гуша от предателства и измами. Искам да бъда оставен на мира, но правителството на САЩ е на друго мнение. Ето, сега дори нападнаха дома ми Шперплатовата врата отскочи и в помещението се появиха трима мъже с мокри дрехи. И тримата бяха приблизително на възрастта на Хейл.

– Това са другите капитани – прошепна Стефани.

Нокс продължаваше да се промъква към мястото на вероятната конфронтация. Дали Карбонел си даваше сметка, че Уайът я подмамва, заблуждавайки я, че все още държи положението в свои ръце? До слуха му достигаха откъслечни думи от фразите, които си разменяха. Беше си избрал позиция над тях и трябваше да внимава да не подплаши птиците, които лесно биха разкрили присъствието му.

Уайът каза, че е намерил страниците. Вярно ли беше това? И дали вече имаше значение? Може би. Никак нямаше да е зле да се прибере в Бат със скъпоценните листове, и то след като е ликвидирал Уайът и Карбонел. Цената му в очите на капитаните би се повишила стократно. Защото с един удар щеше да е спасил живота им и да ги е отървал от ударите на закона.

Подобна перспектива наистина беше много примамлива. Той стисна пистолета и замръзна на място. Мишените му бяха точно под него.

– Добре, Джонатан – прозвуча гласът на Карбонел. – Ще се изправя очи в очи с теб.

Хейл се раздразни от появата на партньорите си. Какво търсеха тук? Ставащото не ги засягаше. Не техните, а неговата къща беше станала обект на нападение, а те дори не бяха мръднали пръст да му помогнат. В момента очите им бяха заковани върху сгърченото тяло на пода с липсващо ухо и дупка в главата.

– Какво правиш, Куентин? – попита Болтън.

Хейл нямаше никакво намерение да слуша упреците на тези глупаци, особено пък пред очите на пленниците и собствените си хора.

– Това, което никой от вас не посмя да направи! – хладно отвърна той.

– Явно си изпуснал нервите си – промърмори Сюркуф. – Казаха ни, че навън лежат девет трупа.

– Тези хора нападнаха имението ми. Имам право да се защитавам, нали?

– А какво ти е сторила тази жена? – попита Когбърн и посочи завързаната Шърли Кейзър.

Никой от колегите му не я познаваше. Лично той се беше погрижил за това.

– Тя също е враг.

Затворът се намираше на територията на Хейл, но в устава изрично беше записано, че той представлява неутрална зона, където всички имат равни права. Хейл нямаше намерение да търпи никаква намеса от тяхна страна. Показалецът му се насочи към Вит.