Стив Бери - Шифърът на Джеферсън

Хейл се наведе и вдигна ухото.

– Отворете му устата! – заповяда той.

Хората му се подчиниха.

– Изяж го! – изръмжа капитанът и натика ухото между зъбите му.

Очите на жертвата сякаш щяха да изскочат от орбитите си.

– Яж! – изкрещя той.

Мъжът поклати глава, борейки се да поеме дъх. Хейл направи знак на хората си да се отдръпнат, вдигна пистолета и застреля пленника в лицето.

Касиопея беше виждала как умират хора, но днешната сцена беше отвратителна. Стефани със сигурност можеше да го понесе, но не и Шърли Кейзър, която едва ли някога беше ставала свидетел на убийство. Тя изпищя и се обърна с гръб към ужасната гледка. Стефани започна да я успокоява.

Касиопея не отместваше очите си от Хейл. Сякаш усетил втренчения ѝ поглед, той пристъпи към решетките с пистолет в ръка.

– Сега е твой ред да отговориш на няколко въпроса, млада госпожице!

Той бе висок и жилав, с дълга черна брада, привързана с панделки. Чифт пищови висяха на широкия колан, който минаваше през раменете му и стигаше до кръста. Умен, политически просветен и безумно смел. Никой не знаеше истинското му име. Тач? Или може би Тахе? В крайна сметка си избра Едуард Тийч, но всички го познаваха само като Черната брада.

Роден в Бристол и израснал в Западна Индия, по време на войната за испанското наследство той служил при каперите в Ямайка. После се появил на Бахамите, където сключил договор с пират на име Хорниголд. Постепенно изучил занаята и се сдобил със собствен кораб. През януари 1718 г. се появил в Бат и си изградил база на остров Окракоук в устието на река Памлико. От там излизал да плячкосва търговските кораби в целия Карибски басейн, след като получил благословията на местния губернатор с цената на щедри подкупи. В един момент организирал пълна морска блокада на Чарлстаун, а след успешното ѝ приключване решил да се оттегли. Продал кораба си, купил си къща в Бат и си издействал помилване за всички предишни прегрешения. И не само това – дори успял да сложи ръка върху корабите, които пленил. Което изнервило съседната колония Вирджиния дотолкова, че нейните управници решили да прочистят Бат от пиратите.

В неделя, 21 ноември 1718 г. в протока Окракоук се появили два тежковъоръжени кораба, които хвърлили котва на безопасно разстояние от плитчините и коварните течения. Екипажите им били съставени от моряци на Британския кралски флот под командването на лейтенант Робърт Мейнард – опитен, решителен и смел офицер.

Черната брада бил на борда на закотвения в пристанището "Адвенчър". Почти не обърнал внимание на появата на британските бойни кораби, защото вече половин година не се занимавал с пиратство. Екипажът му бил сведен до минимум. Никой не желаел да служи при човек, който се бил отказал от доходоносното плячкосване. Повечето от опитните му хора отдавна били избити, а оцелелите спокойно си живеели в Бат. На борда на кораба останали едва двайсетина моряци, една трета от които били негри.

Предпазни мерки все пак били взети. Край осемте оръдия били струпани барут и гюлета. Мокри одеяла покривали склада с мунициите, предпазвайки го от евентуален пожар на борда. Оръжейната наблизо била претъпкана с пушки, пищови и саби. Просто за всеки случай. Черната брада бил убеден, че англичаните няма да посмеят да го нападнат.

Атаката започнала на разсъмване. В жива сила Мейнард трикратно превъзхождал Черната брада. Но в суматохата, която съпътствала началото на бойните действия, неговите кораби заседнали в плитчините. Черната брада спокойно можел да се изтегли на север, но той не бил страхливец. Изправил се до перилата с чаша в ръка и изкрещял: "Проклет да бъда, ако ти дам дори пукната гвинея или взема нещо от теб!"

"Не искам мръсните ти пари – отвърнал му Мейнард. – Нито пък ще получиш нещо от мен."

И двамата били наясно, че битката ще бъде на живот и смърт.

Черната брада насочил осемте си оръдия срещу корабите на англичаните и ги засипал с гюлета. Единият бил изваден извън строя, а на другия били нанесени сериозни поражения. Но в хода на атаката "Адвенчър" също заседнал в плитчините. Мейнард моментално се възползвал от това и заповядал на моряците си да изхвърлят целия баласт, включително варелите с питейна вода. После, сякаш с помощта на Провидението, от морето задухал силен вятър, който му помогнал да се измъкне от плитчините и да се насочи директно към, "Адвенчър".

Мейнард дал заповед на екипажа да се въоръжи с пищови и саби и да се подготви за абордаж. Самият той също се спуснал долу, поверявайки управлението на кормчията. Идеята му била да накара противника да приеме ръкопашния бой.