Стив Бери - Шифърът на Джеферсън

Бедната Андреа. Този път плановете ѝ със сигурност щяха да претърпят провал.

Касиопея изскочи от дъбовата горичка, която свършваше близо до кея. Дългото дървено мостче беше тъмно. Яхтата на Хейл белееше в далечния му край. На борда ѝ със сигурност имаше дежурни моряци. В такава буря обратното би било истинска лудост. Направи знак на другите две жени и се затича към стъпалата. Веднага зърна лодката си, която подскачаше на вълните. Скочиха в нея и тя посегна да развърже въжето.

Дотук добре. Не възнамеряваше да включи двигателя, преди вятърът да ги отнесе навътре в реката. После на кея блесна светлина. Ярка, като слънцето. Ослепителна. Касиопея инстинктивно вдигна ръка, за да предпази очите си, и измъкна пистолета. Шърли и Стефани също вдигнаха оръжията си.

– Не вършете глупости! – обади се мъжки глас, подсилен от рупор. – Държим ви на мушка. Двигателят ви не работи, а лодката е привързана допълнително за подпорите на пристана. Ако искате, можете да умрете там, където се намирате в момента. Или

– Това е Хейл! – прошушна Шърли.

– Или да се върнете на брега – довърши изречението си капитанът.

– Да плуваме до там! – предложи Касиопея.

В същия момент откъм реката блесна друг прожектор, който бързо се приближаваше. Тревогата им отстъпи място на страха.

– Моите хора са добри моряци и лесно ще се справят с бурята – извика Хейл. – Няма къде да отидете.

Нокс прибра пистолета на мъртвия, прерови джобовете на якето му и откри резервен пълнител. Веднага се почувства по-добре. Винаги е хубаво да имаш оръжие. Започна да слиза обратно, но не стигна до земята, а хлътна в един тъмен проход на няколко метра над нея. По-голямата част от стената липсваше. Той спря на място, излагайки лицето си на хладния ветрец. Ако не беше вонята на птичи изпражнения, идилията щеше да е пълна. Приготви се да тръгне, но нещо зад купчината отломки вдясно привлече вниманието му. Човешки крак. Внимателно пропълзя напред. В писукането на невидимите птици се промъкна тревога. Краката се оказаха два, изпънати и вдървени. Обувки с гумени подметки.

Нокс предпазливо надникна. Мъжете бяха двама, с пречупени вратове. Главите им бяха извити под неестествен ъгъл, устите им зееха. До тях се търкаляше електрическо фенерче. Чак сега разбра на какво се дължеше смелостта на Уайът. Той беше успял да ликвидира предпазните клапани на Карбонел. Сега в крепостта бяха само тримата.

Северна Каролина

Капанът на Хейл щракна. Трите жени бяха натикани в една от килиите на затвора. Дъждът постепенно отслабна. Носени от студения югоизточен вятър, ситните му капчици нахлуваха през разбитите прозорци. Хората от екипажа вече заковаваха рамките с шперплат. Едно голямо парче заместваше избитата врата. В имението беше обявена тревога, на която се отзоваха близо стотина мъже. Докато въоръжените патрули обхождаха терена, Хейл заповяда да подготвят пленника за разпит. Възнамеряваше да го проведе пред очите на трите жени, затворени в съседство.

Взе със себе си двама въоръжени мъже и влезе в килията.

– Искам отговор на един прост въпрос – започна без предисловия той. – Кой те изпрати тук?

Мъжът само го изгледа. Беше широкоплещест и як, с мокри от дъжда черна коса и мустаци.

– Другарите ти са мъртви. Нима искаш да те сполети същата съдба?

Никакъв отговор.

Почти се беше надявал на подобно поведение.

– Преди векове моите деди са използвали един много прост метод, за да накарат пленниците си да проговорят. Искаш ли да ти обясня как действа той?

Касиопея наблюдаваше поведението на Куентин Хейл с пламнали от омраза очи. Капитанът държеше пистолет в ръка, който размахваше като брадва.

– Действително се прави на пират – прошепна Стефани. – Гледах го как изтезава един друг човек.

Хейл се обърна към тях.

– Защо шепнете? Говорете на висок глас, за да чуваме всички.

– Обясних, че вече съм виждала как изтезаваш хора, а после ги ликвидираш с изстрел в главата.

– Тук така се разправяме с предателите – кимна Хейл. – А ти случайно да знаеш как моите деди са изтръгвали истината от своите пленници?

– Не е зле да ни просветиш. Моите познания за рода ти се изчерпват с "Карибски пирати".

Шърли Кейзър мълчеше, но Касиопея забеляза опасния блясък в очите ѝ. До този момент тази жена не беше демонстрирала никакъв страх и това я изненада. Не беше очаквала подобен кураж.

– Има една стара книга, която не харесвам особено – обърна се към тях Хейл. – Казва се "Обща история на пиратите". Пълна е с глупости и измислици, но в нея има и един абзац, който наистина ми харесва: Подобно на дявола, който е техен патрон, пиратите превръщат злото в спорт, жестокостта в удоволствие, а проклятието на душата в свое постоянно занимание.