Стив Бери - Шифърът на Джеферсън

Мълчание.

– Говори Стефани Нел, командир на отряд "Магелан". Повтарям: някой слуша ли този канал?

Хейл огледа труповете под дърветата. Всички бяха екипирани с бронежилетки, очила за нощно виждане, гранати и автоматични оръжия. В ушите им се виждаха черните копчета на слушалки. Самият той държеше в ръка една от радиостанциите, които бяха използвали.

– Къде е пленникът?

– Отведохме го в затвора – отвърна един от хората му. – Там е на ваше разположение.

Хейл продължаваше да стиска пистолета. Интензивната стрелба около главната сграда свидетелстваше за нови трупове в имението. Общият им брой беше девет души. Никой от неговите хора не беше пострадал. Възможно ли беше Карбонел да го бе подценила чак толкова? От щаба на охраната докладваха, че сигурността е възстановена. На шестстотин и петдесет метра от северния периметър бяха открили двата автомобила на нападателите. Стрелбата беше заглушена от грохота на бурята, а изолираното местоположение на имението щеше да улесни разчистването. Хората му вече бяха проверили какво е положението при другите капитани. Оказа се, че при тях всичко е спокойно. Обект на нападението е бил единствено той. За съжаление никой от тримата не му беше предложил помощ.

– Някой слуша ли този канал?

Хейл се стресна от женския глас, долетял от слушалката, която току-що беше пъхнал в ухото си.

– Говори Стефани Нел, командир на отряд "Магелан". Повтарям: някой слушали този канал?

Нокс се добра до горната стена и предпазливо тръгна по тясната пътека между бойниците. Не след дълго се натъкна на единия от убитите си помощници, но около него нямаше никакво оръжие. Уайът или Малоун очевидно се бяха погрижили за него. Нямаше друг избор, освен да се добере до пистолета на мъжа, когото Уайът току-що беше застрелял. Нямаше да е лесно. Отдолу екнаха два изстрела. Единият куршум изчезна в небето. А другият свирна покрай ушите му.

– Това нещо няма да ни свърши работа – обяви Стефани и захвърли радиостанцията на мократа земя.

– Нали бързахме да изчезнем от тук? – обади се Кейзър.

– Вече изминахме половината път – кимна Касиопея. – По всичко личи, че нещата около имението са се успокоили. Много скоро ще разберат, че вие двете сте изчезнали.

– Да вървим – заяви решително Стефани. – Но аз скоро ще се върна за тези негодници!

Хейл изтича в затвора и грабна слушалката на телефона до вратата.

– Пристигна ли електромобилът с двете затворнички? – попита той, когато насреща се обади дежурният офицер на "Адвенчър".

– Не, капитане. Тук няма нищо друго освен вятър и дъжд.

Той прекъсна връзката и се обърна към двама от хората си, които чакаха заповеди.

– Елате с мен!

Уайът беше доволен. Един от противниците беше елиминиран. Оставаха още трима.

По пътя си беше дал сметка, че Карбонел едва ли ще влезе в крепостта с фанфари. Тя знаеше, че той е тук и иска да я ликвидира. Следователно си беше разработила резервен план. В съответствие с него беше останала скрита при повторната му поява, далеч от главния портал и външната стена.

– Хайде, ела! – прошепна той. – Не ме разочаровай. Време е отново да си покажеш рогата.

Хейл попадна на електромобила и мъртвите пазачи само на някакви си стотина метра от затвора. По дяволите! Бяха му докладвали, че са ликвидирали всички агресори, но явно не беше така. Къде бяха Нел и Кейзър? Едва ли бяха стигнали далеч. Разстоянието до най-близката ограда надхвърляше два километра. Те биха могли да стигнат или до съседното имение, или до водата – в зависимост от посоката, която бяха избрали. Реката. Точно така. Тя винаги си оставаше най-големият проблем за сигурността с гористите си брегове, които затрудняваха контрола и наблюдението.

Джиесемът в джоба му завибрира. Търсеха го от щаба на охраната.

– Капитане – започна човекът насреща. – Току-що прегледахме записите на охранителните камери. На тях се вижда самотен нападател, който е акостирал на кея преди час и половина. Поради бурята снимките са много лоши, но по всичко личи, че става въпрос за жена.

– Някакви следи от нея?

– Тази вечер имаме проблеми с всички камери, но отговорът е не. Жената просто е изчезнала.

– Лодката ѝ все още ли е на кея?

– Да, завързана за един стълб. Ще заповядате ли да я приберем?

Хейл се замисли за момент.

– Не – поклати глава той. – Хрумна ми по-добра идея.

Малоун нетърпеливо очакваше кацането. Вече летяха в американското въздушно пространство, следвайки крайбрежната линия в североизточна посока, към Северна Каролина. Пилотите го информираха, че полетът ще продължи два часа, а последните трийсет минути ще има силно друсане поради бурята в тази част на атлантическото крайбрежие. Не му оставаше нищо друго, освен да седи и да размишлява.