Стив Бери - Шифърът на Джеферсън

Хейл насочи хората си към скрития изход в задната част на сградата. Трябваше да заобиколят затвора и да ударят нападателите, които атакуваха отпред. Повечето прозорци бяха разбити, но старата дървена конструкция се държеше. Поне засега. Той продължаваше да поддържа радиовръзка с хората си. Бяха готови и чакаха неговата заповед.

Приведен ниско към земята, той стигна до ъгъла и предпазливо надникна.

Бурята вилнееше вече цял час без никакви признаци за отслабване. Дъждът шибаше лицето му. Шмугна се под стрехата и напрегна взор към близката горичка. Бързо прецени, че дворът, където неотдавна беше извършена екзекуцията, играе ролята на възпиращ фактор. Нападателите се колебаеха да прекосят откритото пространство.

По стената над главата му забарабаниха куршуми.

Нещо тежко падна на земята и разплиска локвите. После още едно.

– Капитане, залегни! – изкрещя някой от хората му.

Касиопея рязко се обърна при трясъка на две последователни експлозии, долетели откъм сградата на затвора.

– Не знам кои са тези хора, но се радвам, че са тук – обади се Стефани.

Касиопея беше на същото мнение.

– Засега се налага да останем под прикритието на дърветата – каза тя. – Заобиколени сме от въоръжени мъже, а до пристана има поне двайсет минути път.

Хейл се надигна от мократа земя и огледа пораженията. Двете гранати бяха разбили предната врата, рамките на прозорците липсваха.

Но стените все още се държаха. Той измъкна радиостанцията и я приближи към устните си.

– Избийте ги! – заповяда. – Но искам поне един от тях да бъде заловен жив.

Мъжете около него знаеха какво да правят и откриха интензивна стрелба за отвличане на вниманието. Противникът отговори. Хейл потърси укритие зад ствола на близкия дъб. Разнесоха се викове.

Екна автоматичната стрелба, която постепенно се разреди, преминавайки в единични изстрели. После всичко утихна. Останаха само воят на вятъра и силният тропот на дъжда.

– Ликвидирахме всички – обяви един глас по радиостанцията. – Само един остана жив.

– Доведете го!

Нова Скотия

Уайът действително изпревари Карбонел и хората ѝ, появявайки се пръв във форт "Доминиън". Ситуацията наподобяваше онази нощ в склада, където беше попаднал в компанията на Малоун. С тази разлика, че сега той бе лисицата, а не заекът. Избра позицията, на която го бяха посрещнали хората на Общността – високо горе на крепостната стена под надеждното укритие на старите бойници. Освен това откри раницата, която беше захвърлил преди схватката с Малоун. Извади от нея очилата за нощно виждане и ги вдигна пред очите си. Липсваха му единствено няколко зашеметяващи гранати, които в тази ситуация щяха да свършат отлична работа.

Скоро се появи и Андреа Карбонел, придружена от трима мъже. Двама от тях бяха въоръжени, а третият беше Клифърд Нокс. С голи ръце. Личеше си, че не иска да бъде тук.

Уайът реши да нанесе първия удар и се прицели в единия от въоръжените придружители на Карбонел. Очилата му осигуряваха отлична видимост. Пръстът му натисна спусъка.

Нокс чу изстрела, който разцепи нощната тишина. Мъжът на метър и половина от него извика и се строполи. Колегата му се просна по очи, търсейки укритие. Същото направи и Карбонел.

Той се обърна и побягна. Пред очите му се изпречи врата без рамка, която водеше нагоре към покрива.

Касиопея тръгна напред, като се опитваше да се придържа максимално встрани от къщата на Хейл. Треснаха още няколко експлозии, после стрелбата спря.

– Нима твърдиш, че Едуин Дейвис няма представа кой атакува това място? – прошепна Стефани.

– Така ми каза. Според мен това са агенти на НРА. Има подозрения, че директорката на тази служба е дълбоко замесена в тази история.

– На Андреа Карбонел не бива да се вярва.

– В момента съм доволна от онова, което върши. Нападението улеснява задачата ми хилядократно.

Продължиха напред с готови за стрелба оръжия. Очите им внимателно оглеждаха тъмната гора от двете страни на пътя. В един момент Касиопея забеляза нещо вдясно от себе си, хвана ръката на Стефани и направи знак на Шърли да остане на място. Някакъв мъж лежеше неподвижно на мократа земя близо до алеята. Тя предпазливо се приближи към него и видя, че половината от лицето му беше отнесено.

Двете жени я последваха. Стефани се наведе и огледа трупа.

– Бронежилетка, очила за нощно виждане – отбеляза тя, наведе се и вдигна радиостанцията, която се търкаляше наблизо. – Ало? Някой слуша ли този канал?