Стив Бери - Шифърът на Джеферсън

Черната брада обявил тревога и наредил на своите да грабнат оръжията си и куките за абордаж. Същевременно приготвил и една малка изненада, която била чисто негово изобретение. Стъклени бутилки, пълни с барут и сачми, които се възпламенявали с помощта на фитил. Следващите поколения щели да ги нарекат ръчни гранати.

Възпламенили бутилките на палубата на кораба, командван от Мейнард. Всичко потънало в пламъци и гъст дим. Но ефектът бил слаб, защото повечето членове на екипажа били долу, в трюмовете. Черната брада изтълкувал погрешно отсъствието на противник на палубата и изкрещял: "С изключение на трима-четирима всичките са зашеметени! Заповядвам незабавен абордаж! Да ги изколим!"

Корабите се допрели един до друг, дългите куки били прехвърлени. Черната брада пръв се прехвърлил на вражеския кораб. Последвали го още десетина моряци. Стреляли по всичко, което мърдало.

Мейнард планирал реакцията си изключително прецизно. Той изчакал врагът да се прехвърли на палубата с почти целия си личен състав и едва след това дал заповед за контраатака. Настъпила суматоха. Изненадата дала резултат. Черната брада моментално оценил сериозността на положението и свикал хората около себе си. Започнал жесток ръкопашен бой. Палубата станала хлъзгава от кръвта. Мейнард се изправил директно срещу противника си и насочил пистолета си в него. Черната брада направил същото. Изстрелът на пирата не улучил, докато този на кралския офицер попаднал в целта.

Но Черната брада не можел да бъде спрян толкова лесно. Той измъкнал сабята си и принудил противника си да се защитава. Силен удар пречупил сабята на Мейнард. Той запратил дръжката към противника си и отстъпил крачка назад, за да вземе друг зареден пищов. Черната брада връхлетял върху него, вдигнал оръжието си за решителен удар. В същия миг един от моряците на Мейнард прерязал гърлото му.

Кръв плиснала на палубата.

Англичаните видели какво става и групово се нахвърлили срещу него. Едуард Тийч умрял от насилствена смърт. Пет огнестрелни рани. Плюс още двайсет, нанесени с хладно оръжие.

Мейнард заповядал да му отрежат главата и да я окачат на носа на кораба. Тялото било изхвърлено в морето. Според легендите обезглавеният труп направил няколко обиколки около кораба, преди да потъне.

Малоун прекъсна четенето. Беше направил опит да прогони тревогата си с помощта на интернет. Темата за пиратите винаги го беше привличала. Смъртта на Черната брада му направи силно впечатление.

В продължение на няколко години черепът на пирата висял от някакъв кол на северния бряг на река Хемптън във Вирджиния. И до днес мястото носи наименованието Блекбиърд Пойнт. После на някой му хрумнало да изпише името върху дъното на една висока чаша за пунш, която била използвана от клиентите на някаква кръчма в Уилямсбърг. Впоследствие то се появило и на сребърни чинии, но постепенно било забравено. Дали Общността има нещо общо, запита се той. Хейл едва ли случайно е кръстил яхтата си "Адвенчър ".

Той погледна часовника си. До кацането оставаше по-малко от час.

Четивото за пиратите се оказа грешка. Притеснението му нарасна. Независимо от романтиката, с която бе свързан животът им, те били груби и жестоки хора. Човешкият живот нямал никаква стойност за тях. Самите те живеели, за да грабят. Малоун нямаше причини да смята, че днес нещата се бяха променили. Защото ставаше въпрос за отчаяни хора, попаднали в отчаяна ситуация. Успехът беше единствената им цел, дори пътят към него да бе застлан с трупове.

До известна степен той се чувстваше така, както вероятно се е чувствал Робърт Мейнард преди конфронтацията си с Черната брада.

И тогава залогът бил огромен. Както днес.

– Какво си направила? – прошепна той, мислейки за Касиопея.

Нокс смени позицията си, използвайки за прикритие купчина отломки. Остана на едно ниво над земята, придържайки се близо до външната стена. През многобройните дупки в нея се виждаха водите на залива, облени от лунната светлина. Студеният вятър щипеше устните му, но птичата воня беше поносима именно благодарение на него.

След като изслуша репликите, които Уайът и Карбонел си размениха по радиостанцията, той реши да потърси място с по-добра видимост към предстоящата конфронтация. Може би с малко късмет щеше да получи шанс да ликвидира и двамата.

– Нокс!

Той замръзна на място. Уайът викаше него.

– Знам къде са скрити двете липсващи страници.