Стив Бери - Шифърът на Джеферсън

Послание. Лаконично и ясно. Помисли още веднъж , ако си решил да ме убиеш.

– Бъди разумен! – извика Уайът.

Нокс веднага разбра какво иска да му каже.

Имаме общ враг. Дай да се справим с него. Защо мислиш, че ти позволих да се сдобиеш с оръжие?

Добре. Идеята беше разумна. Поне засега.

Хейл се приближи към килията с трите затворнички. Косата на Кейзър беше прилепнала към черепа, дрехите ѝ бяха подгизнали, но въпреки това от фигурата ѝ се излъчваше някаква особена красота, дължаща се на възрастта и опита. Красота, която щеше да му липсва. Заедно със специалното ѝ бельо.

– Значи дойде да разузнаваш, а? – извика той. – Може би с надеждата да откриеш мис Нел?

– Дойдох да поправя грешката си – твърдо отвърна Шърли.

– Макар и глупава, постъпката ти е достойна за възхищение.

Навън бурята най-сетне утихваше. Най-тежкото беше отминало. Но пред него стояха и други неотложни проблеми.

Обърна се към жената, която не познаваше. Слаба, стройна, с тъмна коса и мургава кожа. Истинска красавица. Спокойна и самоуверена. Напомняше му за Андреа Карбонел, а това не беше хубаво.

– Коя си ти?

– Казвам се Касиопея Вит.

– Появи се тук да ги спасяваш, така ли?

– Аз съм само една от многото.

Той веднага долови намека.

– Всичко свърши – обади се Стефани Нел. – Вече си умрял и погребан.

– Така ли мислиш?

Той бръкна в джоба си и извади джиесема, който хората му бяха отнели от Вит. Доста интересна играчка. В нея липсваше списък с контактите, нямаше запаметени номера. По всяка вероятност беше предназначен за разговори и съобщения само с един номер. С такива телефони работеха хората от разузнаването. Което автоматично включваше Вит в редиците на врага. Вече беше разбрал, че цялата атака по време на бурята имаше за цел отвличане на вниманието, за да се осигури спокойствие на тази жена.

И планът почти бе сполучил.

– И ти ли работиш за НРА? – попита.

– Работя за себе си – отвърна мургавата красавица.

Той се замисли върху отговора. Първоначалната му преценка беше вярна. Тази жена нямаше да проговори без принуда.

– Нали видя какво се случва с всеки, който отказва да отговаря на въпросите ми?

– Аз вече ти отговорих.

– Но аз имам още един въпрос. Много по-важен. – Ръката му с телефона се вдигна на нивото на очите ѝ. – На кого докладваш с това?

Вит не отговори.

– Знам, че Андреа Карбонел очаква рапорта ти – добави Хейл. – Искам да ѝ кажеш, че Стефани Нел я няма тук и че ти си се провалила.

– Няма как да ме принудиш да направя подобно нещо.

Хейл бавно осъзна, че това е истина. Беше достатъчно опитен, за да прецени, че тази жена е костелив орех. По всяка вероятност други хора следяха действията ѝ в региона и със сигурност щяха да се задействат, ако връзката с нея бъде прекъсната. А тя просто трябваше да издържи до появата им.

– Нямам намерение да ти причиня нищо лошо – каза той и посочи Кейзър. – Лошото съм запазил за нея.

Нова Скотия

Уайът се надяваше, че Нокс е обърнал внимание на предупреждението му. Нуждаеше се от няколко минути насаме с Карбонел. А после, когато останеха само двамата, щеше да започне играта с него. Такава със сигурност щеше да има, защото Нокс едва ли щеше да се оттегли, когато шансовете им бъдеха изравнени. Дали вече беше открил двете тела? Вероятно да. Но дори и да не беше, положително щеше да стигне до заключението, че в крепостта са останали само тримата.

Той се спусна на земята. Очилата за нощно виждане му помагаха да се ориентира. Откри основата на стълбището, а после и отвора, през който се стигаше до вътрешния двор, където го чакаше Карбонел. Погледна часовника си. Бяха изминали три часа, откакто двамата с Малоун успяха да се измъкнат от наводненото подземие. Приливът настъпваше на всеки шест часа. Такъв беше ритъмът на природата.

– Аз съм тук, Андреа.

– Знам – отвърна тя.

И двамата останаха под прикритие.

– Ти ме излъга – добави той.

– Нима очакваше друго?

– Никога не се отказваш, а?

До слуха му долетя тих смях.

– Стига, Джонатан. Не си новак, знаеш как стоят нещата.

Наистина беше така. Двуличието бе неразделна част от ежедневието на разузнавателната общност. Но тази жена беше прекалила и най-безочливо си играеше с него. Той нямаше нищо общо с целите ѝ. Беше само средство за постигането им. Вярно, че му плащаше добре, но това не ѝ даваше право да го използва като пионка. На всичко отгоре се беше появила тук да го ликвидира, лишавайки го от възможността да харчи парите ѝ.