Стив Бери - Шифърът на Джеферсън

Това беше единственото, което все още я възпираше. Нямаше да предприеме нищо, преди да чуе отговор на въпроса си. Инструкциите на подчинените ѝ със сигурност съдържаха клауза, според която трябваше да изберат максимално изгодна позиция, преди да действат.

– Мога само да ти ги покажа – отвърна той. – Нямах нито шанс, нито време, за да ги прибера.

– Ако обичаш.

Той беше сигурен, че Карбонел няма да устои на изкушението. Обърна се и тръгна към широката зала вдясно, където се бяха сблъскали с Малоун. Не след дълго спря пред дупката в прогнилите греди и посочи надолу:

– Там са.

– А как ще слезем при тях?

Вече беше помислил по въпроса. От вътрешната страна на крепостната стена, непосредствено покрай бойниците, беше опъната предпазна мрежа от найлонови въжета, закачени за метални колони. Тя едва ли можеше да предпази някого, но сигнализираше за опасността. Веднага след като ликвидира хората на Карбонел, Уайът отряза едно петнайсетметрово въже от нея, нави го на руло и го напъха в раницата си.

– Приготвил съм се – отвърна той и смъкна раницата от раменете си.

Касиопея мълчеше, но умът ѝ напрегнато работеше. Хейл беше избрал точната жертва. Нито тя, нито Стефани щяха да проговорят, ако бяха завързани за онзи стол. Мълчанието беше единственото им оръжие. Но Шърли Кейзър нямаше как да го разбере. Ужасените ѝ очи бяха заковани върху стоманените клещи, стиснали безименния ѝ пръст. Главата ѝ умолително се тресеше. Не, моля те, не ! Нямаше как да издържи на подобни изтезания.

– Знаеш, че не бива да се обаждаш! – предупредително прошепна Стефани.

– Нямам друг избор.

– Точно така – кимна Хейл, въпреки че едва ли беше доловил репликите им. – Помисли си, посъветвай се. Но не забравяй, че Шърли разчита на правилното ти решение.

Тримата капитани мълчаливо гледаха. Въоръжените мъже продължаваха да ги държат на мушка. Касиопея не можеше да допусне изпълнение на този пъклен сценарий.

– Дай ми проклетия джиесем! – решително тръсна глава тя.

Малоун затегна колана и се приготви за кацане. Спускането от десет хиляди метра не беше леко. Пилотът го предупреди, че бурята се движи на север и ще се наложи да пресекат южния крайна фронта. Едуин Дейвис се обади още два пъти, но само за да го информира, че Касиопея все още не се е обадила, а в имението е избухнала нова престрелка. Всичко това беше твърде обезпокоително.

Той вече беше презаредил пистолета си, а в джобовете на якето му тежаха два резервни пълнителя. Беше готов за действие. Ох, само веднъж да стъпи на твърда земя !

Изправен високо горе, Нокс наблюдаваше развоя на събитията в просторната зала с продънен под. Беше чул думите на Уайът, според които изгубените страници били скрити някъде под дупката, която зееше в средата. После го видя да завързва въже за една от носещите колони и да се спуска надолу. Карбонел го последва. За миг зърна светлината на фенерче, която бързо избледня. Дали да тръгне след тях, или просто да ги изчака горе? Ами ако някъде има друг изход?

Помисли за баща си – боцмана, който се беше превърнал в легенда.

И се засрами от себе си. Защото се беше продал. Нещо, което баща му никога не би направил. На практика баща му беше извършил невъзможното.

Бе убил президента.

Джон Кенеди бе влязъл в Белия дом благодарение на тайна коалиция, създадена от Джо, неговия баща. В нея участвали политици, профсъюзни лидери и босове на организираната престъпност. Бащата на Куентин Хейл бил близък с Джо и сключил сделка с клана Кенеди, която гласяла: Влизате в Белия дом, възстановявате валидността на разрешителните, срещу което получавате пари и политическа подкрепа от страна на Общността.

Просто и ясно. Така и станало. Малко след изборите сделката била забравена. Кланът Кенеди започнал война срещу всички, включително Общността. Профсъюзите и мафията не знаели какво да правят. Но не и капитаните. Те наели един смахнат беглец от Русия на име Ли Харви Осуалд, който трябвало да убие президента, а после извадили огромен късмет с Джак Руби, който ликвидирал Осуалд. Следите не водели доникъде.

Десетилетия наред любителите на конспиративни теории гадаеха какво се е случило. И щяха да продължават да го правят още десетилетия. Никой не научи истината. Просто защото баща му бе истински боцман. Верен докрай. Може би беше ударил часът да постъпи като него.

Нуждаеше се от светлина. Нямаше фенерче, но горе, при труповете, беше забелязал едно. Обърна се и започна да се катери.