Йън Колдуел - Криптата на флорентинеца

„Сега, читателю, ще ти разкажа как бе съставено това съчинение. С помощта на своите братя изучих кодовите книги на арабите, евреите и други древни народи. Изучих системата, наричана от кабалистите гематрия, според която, когато в Битие пише, че Авраам извел 318 мъже, за да помогнат на Лот, разбираме, че числото 318 означава само Авраамовия слуга Елиезер, защото това е сборът от еврейските букви в името на Елиезер. Научих хитрините на гърците, чиито богове говорели със загадки и чиито генерали, както описва Митотвореца в своята «История», укривали словата си хитроумно като например Хистей, който татуирал послание върху темето на своя роб, а сетне Аристагор обръснал главата на човека и прочел какво е написано.

Ще ти разкрия имената на онези учени мъже, чиято мъдрост изкова моите гатанки. Помпонио Лето, маестро на Римската академия, ученик на Вала и стар приятел на семейството ми, ме учеше на езици и превод там, където собствените ми очи и уши не се справяха. В изкуствата и хармонията на числата ме ръководеше французинът Жак Льофевр д’Етапл, почитател на Роджър Бейкън и Боеций, познавач на всички видове изчисления, които собственият ми разум не можеше да осветли. Великият Алберти, изучил изкуството си от майсторите Мазачо и Брунелески (дано геният им никога не бъде забравен), ме запозна преди много години с науката за хоризонта в живописта; възхвалявам го днес и навеки. Знанието за свещените писания на потомците на Хермес Трижди великия, пръв пророк на Египет, дължа на мъдрия Фичино, майстор на езиците и философиите, който няма равен сред последователите на Платон. И най-сетне на Андреа Алпаго, ученик на достопочтения Ибн ал Нафис, съм дълбоко задължен за въпросите, които тепърва ще се разкриват; и дано на този принос бъде погледнато по-благосклонно, отколкото на всички останали, тъй като именно в изкуството на човека да изучава самия себе си, което дава и основа на всички други изследвания, можем най-отблизо да съзерцаваме съвършенството.

Това, читателю, са моите премъдри приятели, научили каквото аз не успях, сбрали знания, що в предишни времена бяха незнайни за всички люде. Един по един те склониха пред едничката ми молба; всеки в тайна от другите измисли гатанка, на която само аз и той знаем отговора, и която само друг любител на знанията ще може да разгадае. Същите тези гатанки вмъкнах из моя текст в последователност, която не разкрих никому; и единствено отговорът може да доведе до верните ми слова.

Всичко това сторих, читателю, за да опазя тайната си, но и за да я предам на теб, ако откриеш какво съм написал. Разгадай само още две гатанки и аз ще започна да ти разкривам същината на моята крипта.“

На следващата сутрин Кати не ме повика да тичаме. Всъщност през остатъка от седмицата успях да разговарям само с нейните съквартирантки и с телефонния й секретар. Заслепен от успехите, които отбелязвахме с Пол, аз изобщо не забелязвах как целият ми живот се разпада. Разстоянието помежду ни растеше, кафенетата и пътеките из парка изчезваха. Кати вече не се хранеше с мен в „Манастира“, но аз почти не забелязвах, защото по цели седмици не стъпвах там. Двамата с Пол се движехме като плъхове по тунелите между общежитието и „Бръшляна“, избягвахме дневната светлина, не обръщахме внимание на шумотевицата от юруша над главите ни, купувахме кафе и пакетирани сандвичи от денонощното заведение край студентското градче, та да работим и да се храним както ни е удобно.

През цялото това време Кати бе само на един етаж над мен и навярно трепереше от напрежение, докато обикаляше от групичка на групичка, търсейки най-точния баланс между самоувереност и любезност, тъй че горните курсове да я приемат благосклонно. Почти от самото начало бях стигнал до извода, че тя не иска да се меся в този момент от живота й — още едно оправдание да прекарвам по цели дни и нощи с Пол. А че може да й е нужна компания, приятелско лице, при което да се завръща вечер, спътник за мрачните и студени утрини — че може би се нуждае от моята помощ тъкмо сега, когато излиза на първия си важен кръстопът в Принстън — бях твърде зает, за да си го помисля. Не ми хрумваше, че юрушът може да е за нея мъчително изпитание, натоварващо не само способността й да бъде чаровна, но и физическата й издръжливост. Бяхме се отчуждили; нямах представа какво е преживяла през онези вечери в „Бръшляна“.

Приели са я в клуба, съобщи ми Джил следващата седмица. Той се готвеше за тежкото изпитание през предстоящите вечери да съобщава добри или лоши новини на всички кандидати. При гласуването се опъвал единствено Паркър Хасет, проявявайки необяснима враждебност към Кати, вероятно защото Джил я подкрепяше; но накрая и Паркър склонил. Церемонията за посвещаване на новите членове бе насрочена за идната седмица, а годишният бал на „Бръшляна“ — за Великден.