Дейвид Роуз - Похищението

Гари се усмихна.

— Е, не те отведе, нали? А що се отнася до чудесния Абу Мустафа, защото той беше човекът, който те разпитваше, нали, сигурен съм, че ще се зарадваш да узнаеш, че той се възстановява в болница на ХАМАС. Да се надяваме, че няма да му се случат злополуки на път за дома.

— Заплаха ли отправяш?

— Не, разбира се. Просто му пожелавам да се радва на добро здраве. И с облекчение се надявам, че можем да му вярваме да си държи езика зад зъбите.

— Гари, изтезаваха ме и на няколко пъти едва не ме убиха.

— Знам. И се справи великолепно. Още една причина толкова да се гордея с теб.

— Ами твоят прочут преврат на ФАТАХ? Планът ти да смажеш ХАМАС?

— Допускам, че историческите сили, с които се опитваме да се борим, са твърде силни — както сочат собствените ти доклади от мястото на събитията. Случват се гадости. Трябваше да се вслушаме по-внимателно в теб. Още едно нещо, с което трябва да се гордееш. Както и да е, майната им на ХАМАС. Не ги харесваме особено, но не са пряка заплаха за интересите на САЩ. Обаче „Ал-Кайда“ на Арабския полуостров, е, те са сериозна заплаха. А сега очистихме един от най-важните им хора заедно с онзи позьор Карим. Следователно целта на мисията на човек трябва малко да се променя. Понякога трябва да проявяваме гъвкавост.

Морган не се връзваше на глупостите му.

— Вече ти казах, Гари. Знам какво си направил. Знаел си, че Карим ме е познал, и си можел да отмениш операцията. Обаче направи така, че да замина за Газа, макар да си знаел, че ще бъда отвлечена. Знаел си, че надали ще се върна.

Гласът на Гари остана тих и равен, но тонът му беше безпогрешно заплашителен:

— Госпожо Купър, съветът ми е по-прецизно да подбираш думите. Знам, че си преживяла огромен стрес, но отправяш необосновани обвинения, за които нямаш никакви доказателства, и ако ги повтаряш, никой няма да ти повярва.

— Сигурен ли си, Гари? Не поемаш ли огромен риск?

Той скръсти ръце и ги положи усмихнат върху масата.

— Ето какво. Не само знам, че си се чукала с агента си Абдел Насър. Имам и диск със запис как го правите. ЦРУ порно, в което ти си звездата. Така че ето какво ще направим. Засега само трима души знаят за това видео — аз, Юджин и Майк. А, за малко да забравя. И съпругът ти го гледа. Още когато пристигна в офиса на Управлението в Тел Авив, Юджин прояви немарливостта да го пусне на Адам в кабинета си, преди да провери какво съдържа. Е, ще се радвам нещата да си останат така — нашата малка тайна. Нищо няма да разгласим. Можеш да се прибереш у дома, да си получиш ордена и да решиш дали искаш да възобновиш кариерата си. Ако предпочетеш да се насочиш към друг сектор, ще ти напиша прекрасна препоръка.

От друга страна, можеш да отидеш при главния инспектор или при който друг поискаш, и можеш да повториш измислените си обвинения. В този случай няма да отрека, че има възможност записът да бъде разпространен в Лангли, където, ако не ме лъже паметта, сексът с агент, докато си под прикритие, се смята за достатъчно сериозно нарушение и основание за уволнение. А и кой знае още къде може да се озове записът. Изглежда, един британски таблоид вече е надушил за него — попитай съпруга си. И така, казах достатъчно. Няма нужда да ми съобщаваш решението си, но то е в твоите ръце, Морган, в твоите ръце.

Морган отново беше в банята. След срещата си на четири очи в консулството лицето й беше бледо и не беше продумала нито дума. По време на нелепата официална вечеря в резиденцията на Дженифър Пъркинс тя три пъти става от масата — Адам беше сигурен, че отива да повръща. И вече сам се убеди — чуваше позивите й, макар че нямаше какво да изхвърля. Пусна водата в тоалетната и явно се опита да прикрие миризмата, като си изми зъбите. Най-сетне излезе, прекоси покрития с плочки под на стаята им, облечена с взета назаем пижама. Адам затвори дървените венециански щори, закривайки гледката към оградения с палми басейн и блещукащите кули на града. В стаята имаше само голямо легло, съвременен скандинавски гардероб и малко писалище от чам, цялото в петна. Морган триеше лицето си с кърпа. Адам забеляза, че очите й още са влажни.

— Извинявай — каза тя. — Не съм свикнала с толкова питателна храна. Но по-добре да я изхвърля сега, отколкото в самолета.

Той стана и посегна да я прегърне.

— Възстановяването ще отнеме време. Като имам предвид какво си преживяла, никак не ми е чудно, че ти е толкова трудно. Обаче имаме време. Колкото ти е необходимо. Ела тук.