Дейвид Роуз - Похищението

Морган съзнаваше, че всъщност няма избор. Америка я беше спасила, макар и с малко неофициална помощ, а това означаваше, че поне засега държавата я притежава. Управлението беше разпоредило какво предстои да й се случи сега и през следващите няколко дни и тя разбираше причините. Което не означаваше, че не й беше неприятно. Бяха й обещали, че преди всичко останало ще има малко време насаме с Адам. Вместо това той едва смогна да я прегърне, преди посланикът, който в предишното си битие като бизнесмен беше правил щедри дарения за републиканската партия, да я ангажира. Що се отнася до дразнещо внимателната Пъркинс, с нейната суетна къса прическа и фалшивия й костюм „Шанел“, основната й грижа беше да се постарае да бъде достатъчно близо до Морган, за да излиза на снимките. Без съмнение си мислеше, че ще е от полза за кариерата й публично да се свърже с освобождението й.

От коридора я отведоха право в конферентната зала, където от известно време чакаха репортери и оператори. Посланик Фишър даде знак на Морган и на консул Пъркинс — той щеше да заеме централното място на подиума, а те двете щяха да седнат до него. Приближиха се и камерите забръмчаха и защракаха. Бяха й изпратили дрехи на кораба — жълта сатенена блуза, която изобщо не й отиваше, и някакви широки светлосини дънки. Но все пак по-добре да се появи облечена така, отколкото с американския военен анцуг. А междувременно специален агент Малон й беше дал много настойчив съвет — в никакъв случай да не казва нищо друго, освен колко е щастлива, че е свободна, и да благодари на дубайската дипломатическа мисия за гостоприемството.

Посланикът започна да чете изявлението си:

— За мен е удоволствие да съобщя, че Морган Купър, дългогодишен служител на Бюрото за демокрация, човешки права и заетост към Държавния департамент е освободена. Тя беше отвлечена от терористи преди повече от три месеца в ивицата Газа и днес е тук, при нас. Както виждате, тя е в добро здравословно състояние.

Разследването на нейното отвличане се провежда от няколко правителствени американски агенции и продължава. Искам да благодаря на тези агенции за огромните им усилия да осигурят освобождението й. Обаче в момента не мога да разкрия повече информация, защото разкриването на подробности по операцията може да застраши безопасността на другите.

Ще изтъкна само някои подробности. В съответствие със своята установена политика Съединените щати не са платили откуп за госпожа Купър и не са провеждали преговори с нито една терористична групировка.

Съединените щати заклеймяват хората, извършили това безобразие, и безмилостно ще ги изправят пред правосъдието. Ще продължим бдително да браним живота на всички свои граждани, особено на тези, които като госпожа Купър служат на общественото благо. Тя прояви огромна смелост и ние благодарим на Бога за нейното освобождение.

Опасявам се, че няма да отговаряме на въпроси и ще ви помоля за въздържаност, докато тя и семейството й започнат да се възстановяват през следващите месеци. Благодаря ви.

Както очакваше Морган, последва канонада от въпроси въпреки заявлението на посланика, че няма да им бъде отговорено. Тя остана достатъчно дълго, за да се усмихне пред камерата на Си Ен Ен и да каже пред протегнатия микрофон колко се радва, че е тук и че се чувства добре, преди да последва Фишър и Пъркинс и да излезе от стаята. Адам отново се озова някъде зад нея. Вървяха по някакъв коридор към другия край на консулството, възможно най-далеч от репортерите.

Морган се обърна към Дженифър Пъркинс:

— Приключихме ли? Ще имам ли най-накрая възможност да поговоря със съпруга си?

— Съвсем скоро. Един човек трябва да поговори с вас. Господин Купър, вие елате с мен, докато те разговарят, ще пием кафе. — Стигнаха до една полуотворена метална врата. — Пристигнахме. Морган, влезте там, ако обичате. Съвсем скоро ще се видим пак.

Гари Търмънд беше последният човек, когото Морган очакваше да види. Знаеше, че като неин шеф нямаше да му бъде позволено да участва в разговорите с нея, и допускаше, че уреждането на среща помежду им преди разследването не е дори по неговите манипулативни сили. Обаче ето го и него, загорял и издокаран със син ленен костюм и грейнал в широка усмивка.

— Морган. — Той се изправи и хвана ръцете й. — Затвори вратата, за да не ни снима някой, докато те прегръщам. Добре дошла, боец. Добре дошла в залата на славата на Управлението.