Дейвид Роуз - Похищението

— Да не искате да кажете, че няма да можем дори да прекараме нощта заедно, преди да я отведете? — попита той в неприятно познатия кабинет на Юджин.

— Разбира се, че ще можете. Просто не искаме да си на кея — може да се окаже опасно, пък и не желаем да разгласяваме ролята на военните в цялата история. Затова ще се видите в консулството ни. Ще имате възможност да останете насаме преди пресконференцията с предварително подготвено изявление, но без въпроси и отговори. После времето е ваше. Може да отидете заедно до резиденцията на консула, където ще гостувате на вечеря и ще пренощувате.

— Явно няма да останем насаме дълго — отбеляза Адам.

— Не. Поне засега. Съжалявам, но и на следващата сутрин няма да има време за излежаване. Трябва да станете в три и половина за полета до Англия. Ще пътувате с военен самолет и ще кацнете във военновъздушната база на Кралските военновъздушни сили в Милдънхол. Там ще бъдат децата ви, твоите родители и бащата на Морган. Сигурен съм, че ще ви дадат известно време там, но няма да е много. Трябва да научим всичко, което е съхранено в главата на Морган, и то бързо. Британците са ни предоставили сигурно място. Тихо и уединено. Тя ще може да ти се обажда, но седмица-две няма да има никакви посещения.

— Боже! — ужаси се Адам. — Чарли и Ейми не са виждали майка си от толкова време, не знаеха дори дали е жива, а сега ми казвате, че тя ще продължи да бъде затворник! След като скъпоценният ви разпит е толкова важен, защо не го започнете още докато е на кораба?

— Не бива да се хвърляме в тези неща. Трябват ни нужните специалисти, а на тях пък им трябва малко подготовка. Медицинските специалисти съветват да й дадем глътка въздух, време да асимилира случилото се. Съжалявам, Адам.

Юджин понечи да потупа ръката му в проява на престорена солидарност, но той го избута.

— Майната ти, Юджин. Майната ти на теб и на проклетата ти агенция. Ти и колегите ти не направихте абсолютно нищо за нея и ти го знаеш. През цялото време ми пробутваше страшни глупости. Помниш ли онези глупости, че похитителите били само фасада на ХАМАС? Поставили сте в паспорта ми чип, заради който можех да загина. И след всичко това изпратихте Майк в Оксфорд да ми каже да не идвам в Газа, за да ви дам още време — е, ако се бях съгласил, Морган щеше да е мъртва. Освен това някой, може би не ти лично, но според мен е човек, когото всички познаваме — опита да я оклевети чрез някакъв мазен журналист от таблоид само за да ме разстрои. А сега искате да се отдръпна и да ви оставя да правите с нея каквото си искате още няколко седмици?

Този път заговори Майк:

— Адам, знаем, че Управлението не се прослави особено. Но независимо как започна тази бъркотия, тя приключи добре, а сега трябва да ни оставиш да си свършим работата. И двамата знаем, че ако попиташ жена си, тя ще ти каже, че го иска. Морган вече не е обикновен професионалист, а героиня.

— Героиня. Радвам се, че смяташ така. Но наистина ли мислиш, че всичко приключи добре? След като загинаха един бог знае колко хора?

— Свалени са поне две ценни мишени — каза Юджин. — Което е доста задоволително, бих казал.

Адам го изгледа гневно.

— Много се надявам наистина да смяташ, че си е струвало, защото според мен ти си знаел, че Морган ще бъде отвлечена. Не знам каква сложна игра играете, но според мен Гари, ти и онзи тип Амос сте знаели още от самото начало.

— Това е възмутително обвинение! — възрази Юджин. — Наистина ли смяташ, че бихме допуснали колега да бъде отвлечен? Може би не сме успели да направим всичко както трябва, може и да сме допуснали грешки, но не сме направили това, така че внимавай какви ги дрънкаш!

Впоследствие Адам си каза, че вероятно щяха да възстановят добрия тон, ако не беше следващата забележка на Юджин:

— Виж, знам, че тази нова раздяла ще ви бъде много трудна, особено с оглед на нещата, които се случиха помежду ви. Съзнавам, че копнееш да видиш как ще потръгнат нещата и да разбереш какво се е объркало — искам да кажа, и съзнавам, че не го правя много деликатно, но наистина разбирам как ти изглеж…

Адам стана и избута стола си от масата толкова силно, че отсрещният й ръб блъсна корема на Юджин.

— Веднъж вече ти го казах — майната ти, Юджин! Хиляди пъти майната ти! — Впери поглед в очите му. — Отвратен съм, че си позволяваш да обсъждаш нашите отношения. Не знам дали се опитваш да ми отправиш някаква заплаха, но те предупреждавам отсега нататък да не повдигаш тази тема. Ясно ли е?